Молитвената песен

През цялото време докато вървяха той не преставаше да мисли за бягство. Не допускаше мисълта, че няма да избяга. Въпросът беше кога. Дори знаеше как ще го направи. Никак нямаше да е трудно. Просто ще се направи невидим за тях. Те няма да очакват това, защото мислеха, че магията му се ограничава само в създаването на въображаеми паяци и змии. Не допускаха, че Джеър можеше да прави и други неща. Рано или късно той щеше да има тази възможност. Ще го освободят точно за толкова време, колкото да може да използва магията още веднъж. Необходима му беше само една минутка. Достатъчно, за да избяга. Толкова сигурен беше в това, че виждаше ясно всичко в съзнанието си.

Сега имаше и нещо друго, което правеше бягството му още по-неотложно. Слантър му беше казал, че Скитникът, който беше дошъл във Вейл заедно с патрул от гноми, Отново тръгнал на изток, за да търси Аланон. Но как щеше да разбере друидът, че Призраците Морди са по петите му? Единствено Джеър можеше да го предупреди и младежът от Вейл беше убеден, че трябва да намери начин да направи това.

Плановете за бягството продължаваха да се въртят в главата му, когато в късния следобед те навлязоха в Черните дъбове. Огромните черни стволове се издигаха като стена около тях и на моменти скриваха слънцето. Навлизаха дълбоко в гората, като следваха пътека, която вървеше успоредно на брега на езерото и лъкатушеше на изток в мрака. Тук, сред тези дървета, беше по-хладно, тъмно и тихо. Подобно на пещера, която потъваше дълбоко в земята, гората ги прие и погълна.

По залез слънце спряха да пренощуват на малка полянка, сгушена сред дъбовете. Младежът от Вейл се облегна на покрито с мъх, много по-широко от него дърво — все още завързан и с превръзка на устата — и се загледа в Слантър, който бъркаше с черпак телешкото задушено, което къкреше в тенджера върху огъня. Въпреки умората и обезвереността, Джеър се улови, че изучава гнома и разсъждава върху противоречията, които беше забелязал в характера му. Цели два дни беше имал възможност да наблюдава Слантър. За него гномът си беше останал същата загадка, както при първия им разговор след залавянето му. Що за птица беше той? Вярно, беше гном, но в същото време не приличаше на гном. Той със сигурност не беше гном от Източната земя. Не беше като гномите, с които се движеше. А и те самите като че ли усещаха това. Джеър го виждаше в отношението им към него. Търпяха го, но го и избягваха. Слантър сам го беше признал. По своеобразен начин и той беше чужд на своите, също като младежа от Вейл. Имаше обаче и нещо друго. В характера на гнома имаше нещо, което го държеше настрана от другите — начин на мислене, може би, някаква интелигентност. Той беше по-умен от тях. Това най-вероятно се дължеше на факта, че той беше вършил неща, които те не бяха правили. Умел следотърсач, пътувал из Четирите земи, гном, който беше нарушил традициите на народа си и беше напуснал отечеството си. Видял беше неща, които те не бяха виждали. Разбираше неща, които те не можеха да разберат. Научил беше много.