Молитвената песен

— Тогава разкарай се оттук, докато все още можеш. Това не те засяга.

Непознатият не се помръдна. Сякаш обмисляше положението.

Спилк се приближи с една крачка към него:

— Казах ти, това не те засяга.

— Девет гнома преследвачи, които вървят през Северната земя и водят със себе си човек от Вейл, когото са вързали като прасе и са му запушили устата? — Лека усмивка премина през загорялото му лице. — Може и да си прав. Може би това не е моя работа.

Наведе се, вдигна торбата си, метна я на рамо и се отдалечи от вира, минавайки пред гномите. Джеър, който за миг беше обзет от надежда, усети как тя бързо се изпарява. В един момент му се стори, че непознатият има намерение да му помогне. Понечи да се върне до вира, защото умираше от жажда, но Слантър го спря. Гномът продължаваше да гледа странника, силната му ръка стисна рамото на младежа и го отдръпна на няколко крачки от останалите.

Непознатият отново спря:

— Кой знае, може пък и да грешиш. Стоеше на не повече от пет-шест крачки от Спилк. Седът го гледаше втренчено и не можеше да повярва на очите си. Лицето му се беше изкривило от гняв. Гномите зад него се споглеждаха неспокойно.

— Стой зад мен — изсъска тихо Слантър в ухото на Джеър и мина пред него.

Непознатият се доближи още повече до Спилк:

— Защо не пуснеш човека от Вейл? — предложи той кротко.

Спилк размаха тежката тояга към главата на непознатия. Той беше бърз, но странникът се оказа още по-бърз и парира удара със сопата си, след което се доближи леко и бързо още повече. Вдигна сопата и нанесе удар — един, после още един. Първият улучи седа в стомаха и той се преви на две. Вторият се стовари върху главата му и той се строполи на земята като чувал с картофи.

За миг всички останаха неподвижни. После останалите гноми се разкрещяха ужасени и нападнаха с извадени от ножниците мечове, размахали брадви и копия; Точно седем на брой, те нападнаха черната фигура. Когато видя какво се случи после, Джеър захапа превръзката на устата си, която не му даваше възможност да издаде звук. Със скоростта на стрела странникът отблъсна нападението, размахвайки сопата. Други двама гноми бяха покосени е разбити черепи. Останалите се нахвърлиха като обезумели върху му, докато той размахваше на всички страни черната си сопа и избягваше ударите им. Изпод наметалото проблясна острието на къс меч, който непознатият стискаше в ръката си. След няколко секунди още трима гноми лежаха проснати на земята и кръвта бавно изтичаше от телата им.

От седемте нападатели бяха останали само двама. Непознатият приклекна пред тях, като продължи да размахва късия си меч. Гномите бързо се спогледаха и отстъпиха назад. После единият забеляза Джеър, полу скрит зад Слантър. Изостави спътника си и се хвърли към човека от Вейл. Младежът се изуми, когато видя, че Слантър му препречи пътя, стиснал дълъг нож в ръка. Нападателят се развика гневно, когато разбра, че го предават и на свой ред размаха оръжието си. От разстояние двадесетина ярда непознатият заприлича на завихрило се петно. Нападна ненадейно, като змия, замахна напред с ръка и гномът безмълвен се свлече на земята, с дълъг нож, забучен в гърлото му.