Молитвената песен

Историите за него се бяха превърнали в легенда. Разказваха се вечер по кръчмите, когато приключили с работата за деня, мъжете сядаха на чашка, в селските ханове от дошли отдалеч пътници или край огъня и огнищата, когато паднеше нощта и мракът заприличваше на връзка, която като че ли още повече се заздравяваше от споделените неща. В тези късни часове на отмора неминуемо се разказваше някоя и друга история за Гарет Джакс. Никой не знаеше откъде беше дошъл. Този период от живота му беше забулен в догадки и слухове. Но всеки знаеше поне едно място, където той е бил и съответно случка, която да разкаже. Повечето от историите не бяха измислени. Винаги имаше поне двама свидетели, които бяха присъствали на събитието. Някои от случките бяха известни на всички. Разказвани бяха и преразказвани на длъж и шир по цялата Южна земя и в някои други части извън нея.

Джеър Омсфорд ги знаеше всичките наизуст.

Една от историите, може би първата беше за гноми, които нападали и тормозели отдалечените села на Калахорн в източните покрайнини. След като били разбити от Граничния легион, нападателите се разпаднали на малки групи — в повечето случаи не повече от пет-шест души — и продължили да тероризират по-незащитените ферми и селца. Патрули на Легиона периодично претърсвали земите; но нападателите през това време се укривали. Един ден банда от десет гноми нападнала фермерски дом, намиращ се на юг от мястото, където Мърмидън се влива в Раб. В къщата били само съпругата на фермера, децата му и един странник, почти момче, който се отбил да хапне и да преспи срещу някои дребни услуги в домакинството. Този странник затворил семейството в скривалището, където се криели при буря и посрещнал нападателите, които се опитвали да влязат с взлом в къщата. Убил осем, а другите двама избягали. Заговорило се, че след тази случка нападенията се разредили. Оттогава името на странника Гарет Джакс не слиза от устата на мало и голямо.

Известни бяха и други истории. В Арборлон той обучил специална част на Вътрешната гвардия, за да може да защитава краля на елфите Андър Елеседил. Подготвил специални части на Граничния легион в Тирзис, а после в Керн и Варфлийт. Известно време участвал в граничните войни между джуджетата и гномите, като показвал на джуджетата как да си служат с оръжие. Известно време се скитал навътре в Южната земя, бил се в гражданските войни между щатите на Федерацията. Говореше се, че в тях той бил убил много хора и си създал много врагове. Вече не можел да се върне в Южната земя…

Джеър се сепна, когато усети, че мъжът го гледа втренчено, сякаш четеше мислите му. Целият се изчерви:

— Благодаря — едва продума той.

Гарет Джакс не отговори. Изучава го още малко със студените си безизразни очи, после се обърна. Късият меч изчезна под гънките на наметалото и мъжът в черно започна да разглежда труповете на гномите, които лежаха неподвижно наоколо. Джеър го следи известно време с очи, после погледна крадешком Слантър: