Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Този наистина ли е Гарет Джакс? — прошепна той.
Гномът го стрелна гневно:
— Абе аз нали вече ти казах? Невъзможно е да се забрави човек като него. Срещнах го преди пет години, когато обучаваше войници на Легиона във Варфлийт. Тогава работех за Легиона, просто ей така, за да убивам времето. Вече бях много печен, но в сравнение с него… — Сви рамене и продължи. — Няма да забравя веднъж… имаше няколко души, упорити типове, вманиачени да преминат някакво обучение или нещо подобно. Тръгнаха след Джакс с насочени копия. Той беше с гръб към тях. Нямаше никакво оръжие. Четирима бяха, и всичките по-едри от него. — Гномът поклати глава при спомена. — Двама от тях уби, другите двама ги разнищи. И всичко стана светкавично, докато мигнеш и край. Видях го с очите си.
Джеър отново погледна облечената в черно фигура. Легенда, разправяха хората. Но за него се говореха и други неща. Наричаха го убиец-наемник, нелоялен тип, задължен единствено на този, който му плаща. Нямаше спътници. Винаги се движеше сам. Нямаше и приятели. Твърде опасно беше.
Защо тогава му спаси живота?
— Този е още жив.
Майсторът на бойните изкуства се беше навел над Спилк. Слантър и Джеър се спогледаха и се приближиха, за да се уверят.
— Здрав череп — измърмори Гарет Джакс. — Изгледа ги, когато застанаха до него. — Помогнете ми да го вдигна.
Тримата изтеглиха Спилк от средата на поляната в края й, после го подпряха на един бор. Майсторът на бойните изкуства извади въжетата, които бяха използвали за Джеър и завърза ръцете и краката на седа. Доволен от себе си, той се отдръпна от гнома и погледна двамата, които го наблюдаваха.
— Как се казваш, младежо от Вейл? — попита той.
— Джеър Омсфорд — отговори Джеър, притеснен от стоманено сивите очи, които го гледаха.
— А ти? — попита странникът гнома.
— Слантър — отвърна следотърсачът.
През суровото лице на непознатия премина сянка на недоволство:
— Надявам се, че ще ми кажеш какво правеха деветте гнома с този младеж от Вейл?
Гномът се намръщи, но разказа всичко, което се беше случило, след като беше срещнал младежа в Шейди Вейл. За голяма изненада на Джеър той дори каза на непознатия какво му беше направил, за да избяга. Когато гномът свърши разказа си, странникът отново се обърна към Джеър.
— Вярно ли е това, което казва?
Джеър се поколеба, после кимна с глава. Не, разбира се, че не — не всичко. Част от него беше измислено, историята, която той беше разказал на Спилк. Но сега нямаше смисъл да уточнява нещата. По-добре беше да си мислят, че баща им наистина е с Аланон, заедно с камъните на елфите. Поне докато Джеър не разбереше на кого може да се довери.
Последва дълго мълчание докато Майсторът на бойните изкуства обмисляше положението.
— Е, добре. Мисля, че не трябва да те оставям сам в тази местност, Джеър Омсфорд. Освен това ми се струва, че не би било добре за теб да те оставям в компанията на този гном. — Слантър почервеня от гняв, но си прехапа езика. — Според мен най-добре е да дойдеш с мен. Така ще съм сигурен, че си в безопасност.
Джеър го погледна неуверено:
— Да дойда с теб къде?
— В Кълхейвън. Имам среща. Ако друидът и баща ти са отишли в Източната земя, много вероятно е да ги открием там. Ако ги няма, поне ще намерим някой, който да те заведе при тях.
— Но аз не мога… — започна Джеър, но се спря. Не можеше да им каже за Брин. Трябваше да внимава за нея. Но не можеше и да продължи на изток! — Не мога да направя това — завърши той. — Имам майка и сестра, които са някъде в селата на юг от Вейл. Те не знаят какво се е случило. Трябва да ги предупредя.
Гарет Джакс поклати глава:
— Много е далеч. Нямам време. Ще отидем на изток и при първа възможност ще ги уведомим. Пък и ако това, което ми каза, е истина, много по-опасно ще бъде, ако се върнем, отколкото, ако продължим напред. Гномите и Призраците вече знаят за теб. Знаят къде живееш. Веднага, щом открият, че си избягал, отново ще те потърсят там. Не те спасих само за да те оставя да бъдеш отново заловен в момента, в който си тръгна.
— Но…
Твърдите сиви очи го смразиха:
— Решено е. Тръгваш на изток. — Хвърли бърз поглед на Слантър. — А ти върви където щеш.
Прекоси поляната, за да вземе торбата и сопата си. Джеър го наблюдаваше, без да знае какво да прави. Да каже ли на мъжа истината или да тръгне на изток? Но какво щеше да се промени, дори да кажеше истината на Гарет Джакс? И в двата случая Майсторът на бойните изкуства май нямаше да го съпроводи обратно до дома.