Молитвената песен

— Дойде при баща ми — излъга той.

— Защо?

— Камъните на елфите са у баща ми. Аланон ще ги използва като оръжие срещу Призраците Морди.

Настъпи дълго мълчание. Джеър дори престана да диша. Ако Слантър беше открил камъните в куртката му, той щеше да е вече разкрит и уличен в лъжа. С него щеше да е свършено. Чакаше с очи, впити в гнома.

— Къде са те сега? Друидът и баща ти? — попита най-после другият.

Джеър имаше чувството, че ще умре.

— Тръгнаха на изток. — Поколеба се, после добави: — Майка ми и сестра ми са на юг от Вейл. Аз трябваше да ги чакам да се върнат.

Гномът изръмжа нещо неразбираемо. Длъжен бях да ги предпазя, помисли си Джеър. Спилк го наблюдаваше внимателно. Той не отмести поглед. Не можеш да кажеш, че лъжа, мислеше си той. Не можеш.

После кривият му показалец се повдигна от тоягата.

— Занимаваш ли се с магии?

— Аз… — Джеър огледа тъмните лица около себе си.

Тоягата се вдигна и го удари бързо, силно през коленете. Джеър отново падна. Гномът се засмя, очите му бяха жестоки. Отново вдигна Джеър на крака.

— Отговори ми — правиш ли магии?

Джеър кимна безмълвно, онемял от болка. Едва се държеше на крака.

— Покажи ми. — заповяда му гномът.

— Спилк. — Гласът на Слантър наруши тишината. — Може би ще трябва да помислиш малко над молбата си.

Спилк хвърли поглед на Слантър, после отново обърна очи към Джеър.

— Покажи ми.

Джеър се поколеба. Тоягата отново се надигна. Този път Джеър беше нащрек, но не можеше да се движи достатъчно бързо, за да избегне удара. Тоягата попадна върху лицето му. Главата му се пръсна от болка и от очите му рукнаха сълзи. Свлече се на колене, но дебелите ръце на Спилк се вкопчиха в куртката му и той отново беше поставен на крака.

— Покажи ми! — настоя гномът.

Тогава Джеър бе обзет от гняв, толкова силен гняв, че направо изгаряше тялото му. Изобщо не помисли какво прави. Просто премина към действие. От устните му се изтръгна бърз, приглушен вик, който внезапно се превърна в ужасяващо съскане. Мигновено Спилк беше покрит с огромни сиви паяци. Гномът сед се развика ужасен и като обезумял се мъчеше да се освободи от големите космати насекоми. Гномите зад него се разпръснаха, като размахваха копията и тоягите си, мъчейки се да не позволяват на паяците да се докопат до телата им. Седът попадна под множеството удари, които се сипеха отвсякъде, мъчеше се да се освободи от ужасните същества, които така упорито се впиваха в него. Писъците му огласиха утринния въздух.

Джеър продължи песента си още малко и после спря. Ако ръцете и краката му не бяха вързани и ако главата му не беше още замаяна от удара на Спилк, той щеше да се възползва от объркването в резултат на песента на желанията и да се помъчи да избяга. Но Слантър се беше погрижил това да не стане. После гневът му го напусна и той потъна в мълчание.