Вещици в чужбина

Слънчевите лъчи падаха над калдъръмената улица, по-точно върху двора на една малка странноприемница.

— Не е за вярване, че у дома е есен — въздъхна Маграт.

— Гързон? Мучо вино затри те, краци яж.

Съдържателят, който не разбра нито дума, но беше добродушен човек и определено не заслужаваше да го наричат гързон, се усмихна на Леля. Той би се усмихвал на всеки с подобен неограничен питеен капацитет.

— Все пак не одобрявам, дето слагат всичките тези маси на улицата — каза Баба Вихронрав лениво. Бе приятно топло. Не че не харесваше есента. Напротив — винаги я очакваше с нетърпение, но на тази възраст я радваше мисълта, че сезонът се вихри на стотици мили от нея и тя не е там.

Под масата Грибо подремваше, изпружил нагоре крака. От време на време потрепваше, пердашейки някой и друг вълк в съня си.

— В бележките на Дезидерата пише, че лятно време тука има специална традиция да пускат много бикове по улиците — съобщи Маграт, внимателно разлиствайки твърдите страници.

— Това ще си струва да се види — отбеляза Баба Вихронрав. — Защо го правят?

— За да могат младежите да ги преследват и да покажат смелостта си. Изглежда им взимат победните атрибути.

Изражението на набръчканото лице на Леля Ог се смени неколкократно като променливо време над угар, опустошена от вулкан.

— Звучи малко странно — накрая рече тя. — Това пък за какво го правят?

— Не е много ясно обяснено — отговори Маграт. Прелисти още една страница. Устните й мърдаха, докато четеше. — Какво означава… cojones17?

Двете вдигнаха рамене.

— Виж, я по-леко с тия напитки — обади се Баба, когато келнерът сложи поредната бутилка пред Леля Ог. — Не бих имала доверие на питие, което е толкова зелено.

— Това е различно — отвърна Леля. — На етикета пише, че е направено от билки. Не може сериозно питие да бъде само от билки. Опитай.

Баба помириса отворената бутилка.

— Мирише на анасон — констатира тя.

— На бутилката пише „Абсент“ — посочи Леля.

— О, така наричат пелина — открехна ги Маграт, която я биваше с билките. — В моя билков наръчник пише, че действа добре при стомашни притеснения и предотвратява гаденето след ядене.

— Ето на! — възкликна Леля. — Билки. Практически си е лекарство. — Тя щедро сипа на останалите. — Давай, Маграт. Ще ти порозови руменината!

Баба Вихронрав тайно изхлузи ботушите си. Водеше спор със себе си дали да не си махне и една жилетка. Вероятно не й трябваха и трите.

— Трябва да тръгваме — подкани ги тя.

— О, гади ми се от метли — измрънка Леля. — Още няколко часа върху пръчката и ще ми се схване буквието.

Изгледа очаквателно другите две.

— Това на чужд език значи дупе — добави тя. — При все че, странно, на някои места дупе значи задник, а задник значи мухльо. Странно нещо са това думите.