Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
— По лаф на минута — отбеляза Баба.
— Реката е доста широка тук — рече Маграт. — Има и големи лодки. Никога не съм се качвала на истинска лодка. Нали знаете, от ония, дето не потъват лесно.
— Метлите са си по-вещерски — възрази Баба, но не много убедено.
Тя нямаше международния анатомически речник на Леля Ог, но части от тялото й, чието название дори не би признала, че са й известни, определено я наболяваха.
— Видях ги лодките — сподели Леля. — Приличат на големи салове с къща отгоре. Дори няма да разбереш, че си на лодка, Есме. Ей, какво прави тоя?
Съдържателят забързано прибираше веселите масички навътре. Той закима на Леля и заговори с голяма доза спешност в гласа.
— Мисля, че иска да влезем вътре — обясни Маграт.
— Мен си ми харесва тук — възрази Баба. — МЕН СИ МИ ХАРЕСВА ТУК, БЛАГОДАРЯ ТИ — повтори тя. Подходът на Баба Вихронрав към чуждите езици се изчерпваше с високо и бавно натъртване на думите.
— Виж какво, стига ни дърпа масата — сопна се Леля, шляпвайки го през пръстите.
Съдържателят заговори панически и засочи улицата.
Баба и Маграт погледнаха въпросително Леля Ог. Тя вдигна рамене.
— Нито дума не разбрах.
— ЩЕ СИ ОСТАНЕМ НА МЕСТАТА, БЛАГОДАРЯ — натърти Баба. Погледът на собственика срещна нейния. Той се предаде, размаха ръце отчаяно и се прибра.
— Смятат, че могат да се възползват от нас, като сме жени — рече Маграт. Прикри деликатно оригването си и отново надигна зелената бутилка. Стомахът й се чувстваше доста по-добре.
— Това е много вярно. Найш ли какво? — запита Леля Ог. — Снощи се барикадирах в стаята си и никой даже не се опита да влезе.
— Гита Ог, понякога ти… — Баба спря, когато нещо зад рамото на Леля привлече погледа й.
— Множество крави идват насреща — съобщи тя.
Леля извъртя стола си.
— Сигурно е онова нещо с бикове, дето спомена Маграт. Струва си да се види.
Маграт вдигна поглед. Из цялата улица хората проточваха шии от по-горните етажи. Блъсканица от рога, копита и потни тела скоростно напредваше към тях.
— Някои хора отгоре ни се смеят!
Под масата Грибо се завъртя и се претърколи. Отвори здравото си око, фокусира приближаващите бикове и седна. Май щеше да стане забавно.
— Смеят ли се? — настръхна Баба. Погледна нагоре. Хората всъщност нямаха вид да се веселят.
Тя присви очи.
— Просто ще се правим, че нищо не се случва — обяви тя.
— Но това са бая големи бикове — нервно каза Маграт.
— Те нямат нищо общо с нас — заяви Баба. — Това, че разни чужденци си създават вълнения с разни неща, няма нищо общо с нас. Сега ми подай билковото вино.
Доколкото съдържателят Ларго те Кабона можеше да си спомни събитията от този ден, като че бе станало следното:
Беше времето на Нещото с бикове. И побърканите жени просто си седяха там, наливайки се с абсент, сякаш беше вода! Той се опита да ги накара да влязат, но онази старата, кльощавата само му викаше. Тъй че ги остави, но не затвори вратата — хората бързо схващаха за какво става дума, когато срещу тях се появяха биковете, преследвани от местните младежи. Който грабнеше големия червен победен атрибут от рогата на най-едрия бик, заемаше почетното място в нощното празненство и оттам насетне установяваше — Ларго се усмихна на спомена отпреди четиридесет години — определено неофициална, но изключително приятна връзка с младите дами в града…
А побърканите жени просто си седяха.
Бикът-водач се чувстваше малко несигурно. При нормален развой на събитията щеше да реве и да рие земята с копита, за да накара живите мишени да тичат по забавен начин, а сега умът му не можеше да се справи с тази липса на внимание. Но това не беше основният му проблем, защото основният му проблем бяха двадесетте други бика плътно зад него.
И дори това престана да бъде основен проблем, понеже ужасната стара жена, онази цялата в черно, се изправи, рече нещо и го фрасна между очите. После противната дундеста жена, чийто корем притежаваше устойчивостта и капацитета на галванизиран воден резервоар, падна от стола си, заливайки се от смях, а младата — по-младата от другите две — запляска с ръце срещу биковете, сякаш бяха патици.
След това улицата се запълни с ядосани и объркани бикове и множество крещящи, ужасени младежи. Едно е да преследваш стадо паникьосани бикове, а друго — да откриеш, че те внезапно се опитват да обърнат посоката на своя бяг.
От прозореца на своята спалня-убежище съдържателят дочуваше как ужасните жени си подвикват една на друга. Дундестата не спираше да се смее и да крещи някакъв боен вик: „Пробвай конярския чук, Есме!“ А младата, пробивайки си път сред животните, сякаш да те разкъсат на парчета е нещо, което се случва само на другите, откри бика-водач и взе атрибута от рога му с такава загриженост, с каквато старица би извадила трън от лапата на котката си. Хвана го, като че не знаеше какво е или какво да прави с него…