Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
който тръгнал по следите на атентаторите, не бил инспектор от подчинените на полицейския префект Ричърд, а Джон Флетчър, обикновен управител на конюшнята за заемане на коне.
Дейвид Херълд бил наел кон следобед и трябвало да го върне до девет часа вечерта, преди да затворят конюшната. Джон Флетчър познавал Херълд и нямал особено добро мнение за него. Може би именно затова или защото искал да затвори и да се прибере у дома си, той поспирал от време на време пред фермата в очакване на конника. Изведнъж по улицата се чул тропот на конски копита и Херълд профучал покрай изумения Флетчър. Конярът разсъждавал логично: „Херълд нае кон, открадна го и сега бяга!“
Джон Флетчър постъпил така, както би постъпил всеки американец от онова време. Пламнал от гняв, изтичал до конюшнята, оседлал първата кобила, която му попаднала, и препуснал след бягащия. Невероятно, но въпреки аванса от време той почти го догонил. Стигнал до моста над Потомак няколко минути след като сержантът вдигнал пред Херълд бариерата.
На сержанта му дошло до гуша от запъхтените конници. Флетчър сприхаво обяснил, че гони конекрадец, който току-що преминал по моста към Мериленд, и на всяка цена трябвало да го настигне. Куб бил търпелив, но вече не бил в състояние да запази спокойствие, затова му посочил табелата, на която било написано часът за затваряне на моста, извърнал гръб и се оттеглил.
Флетчър скръцнал зъби, но обърнал коня и поел обратно за града.
И за да си няма разправии с шефа, Флетчър се отбил в полицията и съобщил за кражбата. Заявил, че някой си Дейвид Херълд е избягал с коня и показал точно посоката. За комисаря Кларвой Дейвид Херълд не бил само неизвестен конекрадец. Когато свързал фактите около атентата срещу президента и нападението срещу министъра Севард със случилото се на моста Нейви Ярд Бридж, той с ужас установил, че престъпниците са избягали по единствено възможния път и че Буут, Херълд и непознатият, който твърдял пред сержант Куб, че се нарича Томас, имат пръст в събитията.
Отново е нужно да подчертаем колко много случайни обстоятелства са се появили около атентата срещу президента Линкълн. Буут излязъл от театъра на Форд в двадесет и два часа и двадесет минути, от Потомак се насочил към Силвър Мил, около полунощ той бил близо до Суратвил (Клинтън), на десет мили от местопрестъплението. Някъде по този път го настигнал Херълд, без да са се уговаряли предварително. Буут, измъчван от силни болки в крака, чул конски тропот. Изплашил се, мислейки, че го преследва полиция. Скрил се в близката горичка. Когато покрай него минал самотният конник, оказало се, че бил Херълд, с който потеглили заедно.
По-късно комисарят Кларвой успял да възстанови хода на събитията през тази нощ, за което му помогнало много показанието на гостилничаря Луайд. Към полунощ кръчмарят, който си бил вече легнал, чул силно тропане по вратата. Погледнал през прозореца и видял двамата конници. Разбира се, познал ги веднага — Буут и Херълд. Неотдавна артистът бил оставил у кръчмаря оръжие и сега вероятно идвал да си го вземе. Лицето на Буут било изкривено от болка, а очите — изцъклени, целият бил в пот и куцал. Още от вратата извикал на Луайд да му донесе бутилка уиски и почти на един дъх го изпил. След малко Херълд помогнал на Буут да се качи на коня и двамата изчезнали в мрака, като взели със себе си оръжието.
През 1865 г. Америка е страна на Дивия Запад, където владеел законът на силата. От тази гледна точка трябва да се разглежда и участието на доктор Мад в този случай, макар че трибуналът е погледнал на неговата помощ от съвсем друго гледище. Но това е друг въпрос. Тук изиграва главна роля всеобщата психоза и общественото мнение, което налага най-строго наказание на всеки, който макар и несъзнателно е долял масло в огъня.
На лекаря в Дивия Запад изобщо не е правело впечатление, ако посред нощ внезапно го събудят пияни ковбои, които го изправят пред ранен мъж и чакат медицинска помощ.
Следователно не е било толкова необичайно, когато близо до Брайантоун някъде около четири часа сутринта позвънили на вратата на доктор Мад двама непознати мъже, представили се като Томас и Тисон, и помолили за помощ.
Джон Уилкъс Буут не издържал повече от болки. Счупеният крак се бил подул, а ботушът го стягал като клещи. Рано или късно все някой трябвало да го прегледа.
С голяма мъка изминал около десет-дванадесет мили и решил да почука на вратата на доктор Самуел Мад, който живеел във ферма недалеч от Брайантоун.