Зона 51: Носферату

През следващите години остави след себе си кървава пътека от убийства — правеше го колкото за удоволствие, толкова и да отмъщава на хората.

Постепенно осъзна, че се нуждае от власт и сила, ако иска някой ден да си отмъсти на боговете и да прогони Сенките. Пристигна на този остров, където не след дълго взе властта. Първо в едно селце, после в друго, обединявайки отделни групички от неверници и престъпници, докато накрая целият остров му се подчини.

Управляваше чрез страх, което бе много подходящо, когато трябваше да подчиняваш хората. Най-малката съпротива срещу властта му се наказваше с изтезания и смърт. Беше екзекутирал всички строители на Лабиринта, за да запази тайната му. Съдбата на девойките и младежите, които му пращаха като данък всяка година, оставаше предмет на най-различни догадки. Някои твърдяха, че подземията били обитавани от получовек-получудовище, което се хранело с плътта им. Вампир не полагаше никакви усилия да разсее тази мълва. Още една причина да се боят от него и да му се подчиняват.

Предполагаше, че ще са му нужни още четирийсет години, през които да разширява своето царство, преди да набере достатъчно мощ, за да се опълчи на Египет. Ако за хората това бе цял един живот, за Вампир бе само миг.

Керванът навлезе в двореца и се изгуби от погледа му. Вампир напусна наблюдателната площадка на кулата и заслиза надолу. Подмина приземното ниво и продължи към тунелите, които бе наредил да прокопаят отдолу. С наближаването на Лабиринта жаждата му за кръв нарастваше. Знаеше, че войниците вече са натикали младежите в преддверието, от което водеха четири врати. През всяка от тях се стигаше до Лабиринта, но жертвите не го знаеха. Вратите се отваряха навътре, но от другата страна нямаха дръжки. През изминалите петдесетина години Вампир бе наблюдавал преддверието през скрит отвор, наслаждавайки се на паниката на своите бъдещи жертви. Те неизменно избираха една или друга от вратите. Понякога всички поемаха заедно, друг път групата се разделяше. Но всички свършваха в Лабиринта.