Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Можеш да направиш нещо повече. Да ги надживееш. Сега вече можеш.
— Хъм, май си прав. И ще го направя. С голямо удоволствие!
— Решението им не беше само погрешно, но и глупаво. Наеха един бездарен адвокат. Цели четири дни влачеха всякакви свидетели, а съдът взе решение само за четири минути, позовавайки се на казуса „Наследниците на Хенри М. Парсънс срещу Роуд Айланд“. Мислех си, че вече сме се отървали от тях — онзи нещастник, адвокатът им, си тръгна с подвита опашка. Но тогава се намеси Паркинсън и… виж, неговият адвокат не беше никак глупав.
— Паркинсън? Нашето момче Парки, кретенът бивш директор?
— Същият.
— Хъм. Фон Ритер се оказа прав — не си заслужава да унижаваш противника. Но какво го е накарало да си пъхне муцуната?
— Не той, а неговата тъща. Паркинсън само седеше на скамейките — очевидно ужасно се забавляваше от представлението и този обрат на нещата. Не смеех да поискам делото да продължи, преди да си се възстановил — нашите вещи лица отказваха да заявят категорично, че някой ден ще си в състояние сам да движиш делата си. Ето защо поискахме да се обяви временна загуба на компетентност — изненадахме ги, защото не бяха подготвени — и тогава моят адвокат предложи да бъда посочен за твой pro tem4 попечител. Аз обаче не се задоволих с този успех, а веднага предприех нови действия. През следващите две седмици Тийл изкупи голяма част от твоя дял — на него може да се разчита, изборът ти е добър. Направи го с парите, които му заех. Легално прехвърляне по банков път, никакви дребни машинации като „десет долара и други активи“. И като събрахме акциите на Тийл и моите, имахме достатъчно, за да държим контролния пакет… защото знаех, че ако изгубим, още следващия ден Паркинсън ще се яви с пълномощия за твоя дял — подписани от внучките ти. Ще поиска да се събере управителният съвет и ще ме изрита, а след това ще уволни Тийл. Не посмях аз да изкупя акциите ти, защото тогава щях да се явя в съда като заинтересовано лице и отсрещната страна можеше да разгадае плановете ни. Трябваше да се действа светкавично.
— Какво пък, радвам се, че сме се отървали. Парки значи.
— Още не сме. Ще има нови сбирки на съвета, но не бива да се безпокоиш.
— Джейк, не смятам да се безпокоя за нищо. Ще си мисля само за птички, небето, дръвчета и пшеничена каша. И сушени сливи, каквито ядяхме като деца. Щастлив съм, че моят стар приятел не е използвал възможността да ме удари в гърба, докато бях безпомощен, и съжалявам, че си помислих подобно нещо. О, все още ти се сърдя, че не искаш да ми намериш огледало, но ще поспорим за това друг път. Мога да потърпя, виждам, че не искаш да ядосаш психиатъра, още повече, когато ми предстои да се явя в съда и да пледирам, че съм с всичкия си и в състояние да се оправям сам в живота.
— Така те искам. Аз пък се радвам, че се оправяш, Йохан. Вече съм сигурен, че си по-добре, защото заприличваш на онзи свадлив и инатлив кучи син, какъвто беше преди.
Йохан се изкиска.
— Благодаря, Джейк — виждам, че ти също си в добро здраве. Има ли други новини? О, да! Къде, за Бога, е моята секретарка? Говоря за Юнис. Никой от кръвопийците край мен не я познава… нито проявиха желание да я потърсят. Питах Гарсия, но той заяви, че няма представа къде се намира, и се оправда, че е прекалено зает, за да се занимава с моите дела. Каза ми да питам теб.
— Аха. — Соломон се поколеба. — Знаеш ли й адреса?
— Трябва да е някъде в северната част на града. Сигурно моят счетоводител го знае. Чакай малко! Ти я откара веднъж до тях, спомням си съвсем точно.
— Така беше. Наистина е някъде в северните покрайнини. Но онези заешки дупки ужасно си приличат. Моята охрана може да знае. Ей, като стана дума — твоите горили я изпращаха веднъж, преди няколко месеца, малко преди да постъпиш в болницата. Не си ли ги питал?
— За Бога, Джейк, не ми е позволено да се виждам с никого. Дори не зная дали все още работят за мен.
— Сигурен съм, че бяха тук, поне преди да отлетя за Европа. Но дори да ги попитаме, едва ли ще ни е от полза.
— Защо?
— Защото се видях с Юнис точно преди твоята операция. Тя беше ужасно развълнувана — заради теб, Йохан, въпреки че едва ли го заслужаваш…
— Разбрах те! Давай нататък!
— Не спомена нищо конкретно, но останах с впечатлението, че няма да остане на секретарската служба. По дяволите, човече, никой от нас не е очаквал, че въобще ще ти е нужна секретарка. Аз самият с радост бих я наел, защото е много добра. Но…
— Не се и съмнявам, дърт пръч такъв. Не й ли каза, че може да запази мястото и заплатата колкото пожелае? Или поне докато аз умра.
4
Временен (лат.) — Б.пр.