Изменящата се земя [bg]

— Да? — запита той.

— Аз съм Роук, който отговаря за архивите на Организацията. Извинявай, че те обезпокоих по средата на толкова важно начинание, но има нещо, което би могъл да ни изясниш.

Мъжът смръщи вежди.

— Важно начинание? — попита той. — Просто едно незначително заклинание…

— Не е нужно да скромничиш.

— … което може да е от интерес само за чародеите във ветеринарната област. Разбира се, аз много се гордея с това, което правя с крастата.

— Крастата?

— Крастата.

— Аз… Ти не си ли в подножието на Каннаис, в изменящия се пояс, близо до Вечния Замък?

— Работя в една конюшня, където конете са заболели, тук в Муркейв. Това да не е някаква шега?

— Ако е, то някой се шегува с нас, не с теб. Познаваш ли изобщо човек на име Дилвиш, който язди метален кон?

— Славата му е стигала и до мен — отвърна Уилиънд. — Говори се, че е играл съществена роля в една от войните по границата не толкова отдавна — май че беше в Портарой. Лично никога не съм го срещал.

— И наскоро не ти се е случвало да разговаряш с представител на Организацията на име Мелиаш, така ли?

Събеседникът му поклати глава.

— Знам кой е той, но също не съм го срещал.

— О! Тогава някой ни е метнал — някой с някаква цел. Не съм сигурен кой или защо. Благодаря ти, че ми отдели време. Съжалявам, че те обезпокоих.

— Почакай! Поне бих искал да знам какво става.

— Аз също. Някой — човек, който ползва Умението — неотдавна си послужи с името ти. Долу на юг. Очевидно не е благоразположен към Дилвиш, който също е някъде там. Не мога да ти кажа, че разбирам какво означава всичко това.

Уилиънд поклати глава.

— Сигурно са съперници — каза той — и онзи, който е използвал името ми, очевидно има нещо лошо наум. Ще ми кажеш какво става, нали? Аз имам добро име и не ми се ще то да бъде опетнено.

— Непременно. Успех с крастата.

— Благодаря.

Кристалът отново се замъгли и Роук остана да се взира в дълбините му, опитвайки се да подреди мислите си. Накрая се надигна и се върна в леглото.