Портрети на небесни тела
- Автор: Босев Росен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портрети на небесни тела». Краткое содержание книги:
Владай изведнъж се досети какво работи кумът му.
Досети се и се засмя освободено и щастливо на тази голяма шега: той се бе разписал преди няколко часа с тази застаряваща и некачествена мома, в момента присъствуваше на собствената си традиционна по форма сватба, а пък кумът работеше субтитри. Такъв му беше занаятът — субтитри.
— На какво се смеете? — попита го субтитрото, беше инспирирал хорото и смяташе, че може да си седне на мястото.
— Нищо, нищо — каза Владай и смехът му секна. — Не беше шега това наоколо.
— Може би някой от тези хорица ви се е видял смешен с недодялан жест. Но те не са учили протокол, дайте си сметка за това.
— Виж какво, куме — кипна Владай, — я не ме демократизирай чрез насилие. Нали заради тия хорица се съгласих на цялата дандания. Не понасям подобни паради, но реших да не лишавам от един приятен ден толкова народ.
Кумът веднага омекна, щом усети съпротивата.
— Да, разбира се, да. Подходили сте към собствената си сватба с доза обществено мислене. Човек понякога трябва да жертвува принципите си в името на общото дело. Макар че сватбата естествено е ваше лично дело, но вие го превръщате в общо. Така ли да ви разбирам?
— В тази посока — рече Владай и изведнъж видя булката си. Бе тръгнала от най-далечния край на салона и върху бялата й рокля се бяха нахилили вече първите двайсетолевки. Минаваше от човек на човек, нещо черпеше ли, казваше ли нещо, просеше ли, или опираше дулото на пистолета в челото на поредния гост — Владай не видя как точно работи тя, защото притвори очи, мислейки си, че сега ще стане нещо страшно, гостите ще минат в самоотбрана или пък ще почнат дюдюкания, ще полетят развалените домати от шопската салата. Когато отвори очи отново, видя жена си окичена почти до кръста с банкноти. Бе стигнала до масата на неговата рода. Владай отново изтръпна. Нима и неговите хора ще погледнат спокойно на този човекоядски тур?
Спокойно погледнаха. Разликата беше само там, че слагаха по-дребни банкноти, но по-дълго време им диреха мястото върху тялото на невестата.
От човек на човек тя наближаваше към него. Сияеше от радост, че не идва с празни ръце, че от първия им ден още… Наведе се над него да му пришепне добра, съучастническа дума и Владай, объркан от всичко това, напипа в джоба си десетолевка и я окачи сред другите банкноти.
Сватбата онемя. Това можеше да бъде гавра с булката или гавра със свят народен обичай. Но можеше да бъде и шега.
Тъща му реши точно така да го изтълкува, заръкопляска засмяна, целият клан поде, залата отново се разбуни от радост.
Булката с достолепно, успокоено лице продължи по масите да си върши работата, кумът одобрително прошепна в ухото му:
— Първо атракцията с горчивото, сега с парите — ето новаторство в традицията.
Чак сега си даде сметка, че наистина двете му прояви на младоженец в очите на тези хора са нещо дръзко и все пак хубаво. Те щяха да разказват за подвизите му от сватба на сватба и други щяха да ги повтарят. Влизаше, настаняваше се той във фолклора.
Това, че го сполетя ненадейната и анонимна слава на народен творец, не го зарадва, не го и огорчи. Само дето го накара да изпие на един дъх голяма чаша ракия. Поолюля се от тръпката, облегна се здраво на стола и си каза простичко:
— Това е, Владай. Опитай се оттук нататък да заслужиш средата, която те прие като свой.
Миг след това остро го присви.
„Сърцето!“ — каза си, но не беше сърцето. Бе го присвило сакото му. Разкопча го, поотпусна се и лекомислено си пое въздух с широки, с щастливи гърди.
4
Първо на първо — размишляваше Христо, губейки височина, — няма място за паника. Въз вестник… е, не го помня точно кой, имаше подобен случай. Вярно, там детето падаше от петия етаж, а аз сега от по-високо, но пък нали съм по-зрял, по-образован от хлапето. Второ на второ, дори и да се случи нещо с мен, проектите за помпите вече са в завода изпълнител — нека те доизпомпат онова, което не е било съдено на сърцето ми. И трето на трето — ето я! — не може да бъде, но е така — ето я почти под нозете ми черната дупка, в която до този миг не вярвах. Ето го загадъчния вход към антисвета!
Действително, върху фатално приближаващата се земна повърхност имаше ясно очертана кръгла черна дупка и Христо летеше към нея. На километър и нещо над дупката той реши да внесе корекция в свободното си падане — кандилна краката си настрани, замаха с ръце — движение комично, но кой по тия места би могъл да му се изсмее, освен птиците, които му се изсмяха.
„Смейте се, гарги рошави! — гневно подвикна Христо, макар птиците да не бяха гарги, а двойка влюбени соколи. — Смеете се, ама май ще уцеля дупката… Какво ли има оттатък? Какви ли загадки на битието са се сврели там? Какви ли фантастични научни постижения? Може би оттатък всички са смогнали на харчовете? А може би имат нужда от помощ? Ида, ида!“