Портрети на небесни тела

Това, че започна деня си с кураж, с ясна мисъл и с надмощие над окръжаващата я природа, развесели жената. Тя си затананика мелодийка, отхвърли драскащите клонаци от кръста, уми се с роса, направи си венец от маргаритки, намери полянка, излегна се под лъчите на жълтото джудже — нашето слънце — областен център на провинциалната ни система.

Бе тъй съблазнителна, че ако имаше бог, то той, превърнат в златен дъжд, би я залял с почитанията си, но нямаше ги вече тия похотливи богове, инквизицията на времето още довърши каквото бе останало от тях, та от безоблачното небе само жълтото джудже я задиряше.

Обхвана я драгост. Никъде не й се ходеше сега и с благодарност си помисли как добре е станало това, дето е без никакъв парцал по себе си. Една дрешка да й бе оставил вчера вятърът, сега трябваше да пробива път през гората в дирене на населен пункт, трябваше да моли първия срещнат за съдействие, да дава обяснения, да иска заеми, защо? — за да се върне в ежедневието. А какво й е лошо сега с това венче на главата, самичка под слънцето, освободена от необходимости и гола?

По обяд си набра диви ягоди — две шепи я заситиха, направиха я предоволна.

Надвечер седна на обрасъл с мек лишей път, зачака познатото ято. Точно в уречения час то мина, този път доста по-ниско и някак по-тромаво.

Миг след това се стъмни, синевата засия през храсталаците като през протрит на петата чорап и пространствата се изпълниха с поредната емисия. Днешният ден, тъй лек за Галя, се оказа по-тежичък за човечеството. В отделни райони на страната по варварски начин бяха падали градушки, бяха затрили всичко и хората се мобилизираха да компенсират загубите. В света имаше само един преврат, но този път тягостно десен. Подозрението, че обектът, летял над Галапагоските острови, е неидентифициран, бе отхвърлено от виден наш учен — това бе единствената по-спокойна новина.