Портрети на небесни тела
- Автор: Босев Росен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портрети на небесни тела». Краткое содержание книги:
Вятърът, не, не любовник, а чист си крадец, поде от дървото последните й парцалки и ги отмъкна на нейде.
Тя се изправи сред гората и се прокле за това, че бе падала със затворени очи — сега навсякъде край себе си само клони и храсталак виждаше и не знаеше близо или далеч от хора се е изтърсила.
— Жена съм, жена съм си — потръпваше тя, — не неизвестността ме плаши, а това, че съм гола. Но защо тогава липсата на човек не ме радва?
Самотата й бе нужна да прикрие голотата си, а инстинктът да е сред хората искаше облекло. И преди да тръгне на нейде, тя се опита да си направи облекло.
Накъса клонаци и вейки — първо скубеше каквото види около себе си, постепенно разбра, че някои от растенията по ги бива за тази работа — клоните им по-лесно се преплитаха. Замисли се как така не знае името на ни едно от растенията — дръвче, храст, трева — дотолкова ги различаваше едно от друго, а те, наоколо само, бяха стотина вида.
Най-сетне успя да закрепи около кръста си зелена поличка, която я драскаше при всяка крачка. Изгуби час да покрие с нещо гърдите си, но не успя да закрепи каквото и да било около врата си и се задоволи с едно широко листо — щеше да го вдигне пред себе си, щом се появят мъжете. Нито за миг не си представи, че ще се покаже жена, сигурна беше, че ако срещне нещо, ще е мъж. Тръгна през гората напосоки, защото никъде нищо не се виждаше, а и мястото бе равно, иначе би потеглила по нанадолнището. Щеше й се в тази дива и без никаква пътека гора да има каквото и да е човешко поселение — хижичка може би някаква, лесничейска къщичка или пък, това най й се искаше, пионерски лагер.
Крачеше през свечеряващата се гора и внезапно като бръмнало синьо-сивкаво ято над главата й пребръмча информация. Не знаеше откъде е сигурна, че е именно информация, нито пък информация за какво точно. Само предугади, че информацията не я касае нея лично и че тази информация е делнична, прецизирана, безопасна. Но въпреки това се притули под първия храст?
В миг се стъмни, после просторът наоколо засия със синкава треперушкаща светлина, счу се бръмчене, счу се електронно прокашляне и изведнъж познат глас каза простичко и човешки:
— Добър вечер, уважаеми зрители.
Значи информацията бе долетяла вече, кацнала бе по антените, бе се материализирала в звук и образ изтръгна!
От всичките страни на гората се стичаше тя, вървеше през тръни и коприва, босонога и честита, право към Галя и докладваше как е минал днешният ден на света и родината. Денят се бе случил спокоен — умерен брой преврати главно отдясно наляво, сполучливо минали през контрола данни за преизпълнени планове, приятни земетръси, почетни загуби на спортното поле. Да, спокоен се бе случил този ден, та накрая остана време и за два-три куриозни факта. В Латинска Америка се бе родило говедо с две глави и един рог. Безрогата глава непрекъснато кюскала рогатата, додето най-сетне я пробие, след което говедото издъхнало. Във Франция по време на снимки за филм операторът паднал от хеликоптер от петстотин и осемдесет метра височина, но парче от лентата се закачило за борда и постепенното размотаване на ролката забавило скоростта — операторът останал жив и невредим. В Япония, в момент на монтаж на телевизионна кула, електроженист се спънал и паднал от триста и тридесет метра височина — срутил се точно в декоративния басейн пред входа на кулата и макар че не умеел да плува, бил спасен. Помолен да коментира двата случая, виден американски каскадьор отговорил уклончиво:
— Имали са хубав ден.
— Да, хубав ден е днешният, няма що — мислеше си Галя, облъчвана от проникващата сред дебрите синева.
— Хубав ден. Хубав ден, разбира се! — Чак сега, като проумя възможността всички да са се спасили, Галя си позволи да се сети за останалите. Всички, всички до един са отървали кожата. И Владай, и Людмил, и Христо, и Данчо, милите… Щом някъде във Франция, щом чак в Япония са оживели непознати хора, щом тя самата, ето на, е тук, не може нейните скъпи да не се чувствуват прекрасно нейде. Помисли си за това и се разплака от надежда и топли струйки се заспускаха по голото й тяло и я грееха сълзите й сред тези гори тилилейски, пронизвани единствено от синкави лъчи. И така, скатана около пъпа си, обливана от сълзите си, заспа като къпана, гола, както се е родила.
Събуди я подсвиркване. Сепнато отвори очи. Нейде наблизо из ланшната шума крачеше нещо, ту крачеше, ту не крачеше, а се провлачваше като влечуго, ту се заравяше в шумата, за да утихне за миг. Странно бе това движение и страшно, но жената успя да зърне съществото — сива птица, средна на ръст и с престорено самочувствие. Май бе същият онзи кос, който я събуди с подсвиркване. Галя плесна с ръце и косът с унизително подхвъркване си замина.