Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Такова същество не е било замесено. Нашите момчета изпратили сфери, докато врагът е бил все още вътре. Малко преди да изчезне те са докладвали, че няма и следа от демонична дейност.
— Простете, господин Талоу, но това не може да е истина. Човешки фактор не би могъл да направи това.
Министърът изруга.
— Така казваш ти, Мандрейк. Но нека сме честни, какво си открил досега за начина на действие на съпротивата? Отговорът е: не много. — В тона му имаше неприятна острота.
— Какво ви кара да мислите, че е била съпротивата, сър? — Натаниел сдържа гласа си спокоен. Виждаше накъде отиват работите: Талоу щеше да направи всичко възможно да хвърли колкото може повече от вината върху плещите на помощника си. — Това е много различно от познатите ми атаки — продължи той. — Съвсем различен мащаб.
— Докато не получим доказателства, Мандрейк, те са най-вероятните заподозрени. Точно те причиняват произволни разрушения като това.
— Да, но само с моулърски стъкла и разни други дреболии. Не биха могли да потрошат цял блок, особено пък без магията на демон.
— Може би са използвали други методи, Мандрейк. А сега, повтори ми още веднъж събитията от миналата нощ.
— Да, сър, за мен ще е удоволствие. — И пълна загуба на време. Вътрешно кипнал от гняв, за няколко секунди Натаниел направи справка в пергаментовия си тефтер. — Ами, сър, по някое време около полунощ, свидетели, живеещи в апартаментите от другата страна на „Пикадили“, извикали нощната полиция. Те описали обезпокоителни шумове, идващи откъм „Луксозни стоки Греб“ в единия край на блока. Полицията пристигнала и намерила огромна дупка, избита във външната стена, а най-добрият хайвер и шампанско на господин Греб били пръснати по целия тротоар. Ужасна загуба, ако мога така да се изразя, сър. През това време от Центъра за коприна „Дашех“, две къщи по-нататък, долитали страхотни трясъци; полицаите надникнали през прозорците, но всички светлини вътре били угасени и източникът не бил ясен. Може би тук си струва да се отбележи, сър — добави момчето, вдигайки поглед от тефтера, — че днес всички лампи в сградите работят както трябва.
Министърът направи раздразнителен жест и ритна останките на малка кукла, направена от кост и черупки, лежаща между останките на пода.
— И значението на това е?
— Че каквото и да е влязло тук е предизвикало спирането на светлините за цялата нощ. Това е още едно странно нещо, сър. И все пак… началникът на нощната полиция изпратил хората си вътре. Шест човека, сър. Добре обучени и свирепи. Влезли през витрината на „Деликатеси Кут“ един след друг, близо до мястото, откъдето идвали трясъците. След това всичко утихнало… После от вътрешността на магазина просветнали шест малки сини светкавици. Една след друга. Без много шум, без нищо. Всичко отново станало тъмно. Командирът изчакал, но хората му не се върнали. Малко по-късно чул трясъците отново, някъде по-нататък, близо до магазина на Пин. По това време, около 1:25 часа сутринта, пристигнали магьосници от сигурността и запечатали целия блок в ядро. Били изпратени търсещи сфери, както споменахте и вие, сър. Те веднага изчезнали… Не много след това, в 1:45 часа, нещо пробило ядрото в задната част на сградата. Не знаем какво, защото разположените там демони също са изчезнали. — Момчето затвори тефтера. — И това е всичко, което знаем, сър. Шест жертви от полицаите плюс осем изчезнали охранителни демони… О, и помощникът на господин Пин. — Той погледна бързо към далечната стена на сградата, където малка купчина въглени все още леко тлееше. — Финансовите щети, разбира се, са много по-големи.
Не беше ясно дали господин Талоу бе чул много от доклада; той изгрухтя раздразнено и се обърна. През натрошените тухли мина магьосник в черен костюм с мършаво бледо лице. Носеше малка златна клетка, в която седеше дяволче. От време на време дяволчето разтърсваше яростно клетката с орловите си нокти.
Господин Талоу се обърна към мъжа, докато минаваше.
— Фукс, има ли вече някакъв отговор от госпожица Уитуел?
— Да, сър. Тя иска резултати двойно по-бързо. Това са нейни думи, сър.
— Разбирам. Състоянието на дяволчето означава ли някаква зараза или отрова, останала в следващия магазин?
— Не, сър. То просто е подвижно като пор и е двойно по-зло. Няма опасност.
— Много добре. Благодаря, Фукс.
Докато Фукс се отдалечаваше, той заговори на една страна на Натаниел.
— Ще трябва да поработиш извънредно върху това, Мандрейк. Както чувам, министър-председателят изобщо не е щастлив. — Той се ухили и тръгна; тракането на клетката с дяволчето бавно заглъхна в далечината.