През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Знаех, че искахте към Амадие. Отишъл към Мосул. Консулът дал паспорт, губернаторът подписал паспорта, дал преводач и гавазин, тръгнал към Дехук.
— Към Дехук? Защо по този обиколен път?
— Имало война с поклонниците на дявола, не можех да мина. Вървях от Дехук към Даудие и от Даудие към Мунгаиши. После насам. Уел! Намерил вас. Много добре, великолепно!
— Е, и?
— Оставаме заедно, изживяваме авантюри, правим разкопки! Крилатия бик пращаме в Лондон, йес!
— Хубаво, сър Дейвид! Но сега имаме други грижи. Вие знаете какво ни води в Амадие.
— Зная го. Хубаво основание, храбро основание, приключения! Мастер Амад ала Гандур да освободим. И аз ще го освободя!
— Мисля, че няма да ни бъдете много от полза.
— Не! Защо?
— Разбирате само английски,
— Имам преводач.
— Искате да го посветите в тайната? Вече сте му говорили за това?
— Нито дума.
— Това е добре, сър Дейвид, иначе ще бъдем извънредно много затруднени. Да ви призная откровено, исках да се срещна отново с вас едва по-късно.
— Вие? С мен? Уел, тръгвам! Вярвал, че вие сте мой приятел! Това обаче не е така. Тръгвам! Заминавам за… за… за…
— За оня свят? Не, не, не става дума за това. Знаете, че сте мой приятел и че аз съм ваш. Но трябва да разберете — ако дойдете с нас, ще ни пречите.
— Преча? Защо?
— Прекалено биете на очи.
— Уел. Няма да бия на очи. Какво трябва да направя?
— Хм. Работата е твърде неприятна! Не мога да ви върна. Не мога и да ви оставя тук. Трябва да ви взема със себе си, наистина няма как да постъпя другояче.
— Хубаво, много хубаво!
— Но вие трябва да се съобразявате с нас.
— Уел, ще го правя.
— Отпратете преводача и гавазина си.
— Трябва да си отидат, по дяволите, йес!
— Трябва да си смените и дрехите.
— И тях? Аха! С какви?
— Всички дрехи, без изключение. Трябва да заприличате на турчин или кюрд.
Линдси ме изгледа с неописуем поглед, като че ли му бях предложил да се самоизяде. Устата му тъкмо щеше да му бъде от полза.
— Като турчин? Или кюрд? Ужасно, отвратително!
— Няма друг начин.
— Какво да облека?
— Турски шалвари или черно-червени кюрдски панталони.
— Черно-червени? Ах, хубаво, много добре! На черно и червено каре?
— От мен да мине. Значи кюрдски панталони. Към тях жилетка, и риза, която се спуска над панталоните.
— Черно-червена?
— Да
— Карирана?
— От мен да мине. Трябва да пада свободно от шията до глезените. После — късо палто или връхна дреха отгоре.
— Черно-червена?
— Естествено.
— Карирана?
— От мен да мине. После — огромен тюрбан, какъвто носят само знатните кюрди.
— Черно-червен?
— Също.
— Кариран?
— От мен да мине. Вземате и колан, чорапи, обувки, оръжия.
— Черно-червени?
— Нямам нищо против.
— И карирани?
— Нарисувайте си и лицето на черно-червени карета.
— Къде ще купим тези неща?
— Не бих могъл да ви дам съвет. Пазар има чак в Амадие. Но може би и тук има някой търговец, тъй като Спиндури е голямо село. А и вие носите много пари, нали?
— Много, твърде много, уел? Всичко ще платя.
— Ще запитам.
Обърнах се към старейшината на селото:
— Има ли тук някой урубаджи[13]?
— Не
— Или познаваш някой, който би яздил до Амадие, за да донесе дрехи на този чужденец?
— Да, но пазар ще има утре и дрехите могат да се донесат едва тогава.
— Няма ли някой, който да ни заеме дрехи до Амадие?
— Ти си мой гост. Имам нов панбуках, ще му го заема.
— Също и тюрбан?
— Тук няма никой, който да притежава два тюрбана, но може да получи шапка.
— Каква?
— Ще му дам кулик, който ще му стане.
— В какъв цвят е?
— Червен — на черни ленти.
— Моля те да ми осигуриш всичко това за утре сутрин, Ще ни дадеш един човек, на когото ще платим. В Амадие ще му предадем обратно дрехата. Но не бих желал да се говори за това.
— И двамата ще мълчим, аз и пратеникът ми.
Донесоха ядене и на англичанина. Той получи това, което бе останало от нас. Линдси, изглежда, беше много гладен, защото дългите му широки пожълтели зъби погълнаха по-голямата част от това което му бе дадено. Забелязах с истинско задоволство че имаше и от печеното, което бях взел за гълъб. Той оглозга всичко до кокал. По-късно в изящно изработена дървена чиния му сложиха хубаво ястие, подобно на бифтек. То ухаеше така приятно, че и моят апетит се възвърна, макар да се бях нахранил добре. Пожелах да узная какво е това.
13
Шивач или търговец на дрехи.