През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
Най-сетне шейхът ме предупреди чрез пратеник, че е готов да потегли, и тъй, в най-ранна утрин се отправих към бадинанските кюрди. Раздялата ми с Джесидите беше сърдечна и трябваше да обещая, че на връщане ще остана при тях за няколко дена. Бях отказал придружител, но Али бей искаше да ме съпроводи поне до Бадинан, за да се сбогува с Мохамед Емин.
И така, стояхме на хълма, източно от Шейх Ади, и си припомняхме събитията от последните седмици. Какво ли щяха да ни донесат следващите дни? Колкото по на северозапад отивахме, толкова по-диви ставаха планинските племена. Те не знаеха какво е това земеделие и живееха само от грабежи и скотовъдство. Али бей явно бе прозрял мислите ми.
— Ефенди, ти си тръгнал по трудни и опасни пътища — каза той. — Докъде искаш да стигнеш в планините?
— Отначало само до Амадие.
— Трябва да продължиш и по-нататък.
— Защо?
— И да успееш, и да не успееш в Амадие, бягството е твоят жребий. Пътят, по който трябва да мине синът на Мохамед Емин, за да стигне при своите хадедихни, е известен и сигурно ще му попречат. Как ще яздиш по-нататък?
— Ще се съобразявам с обстоятелствата. Бихме могли да отидем на юг и да се измъкнем по Саб ел Ала или на кон покрай река Акра. Може да отидем и на север през планините на Тиари и Маранан-Даг и после да прекосим Кабур и Тигър, за да се доберем по солената пустиня до Джебел Синджар.
— В такъв случай ние никога повече няма да те видим!
— Бог направлява мислите и постъпките на хората. Всичко е в ръцете му!
Продължихме нататък. Халеф и Ифра ни следваха. Враният ми кон беше отпочинал добре. По-рано го хранеха само с фурми и трябваше да привикне с друга зоб. Той беше позатлъстял и станал по-буен, така че трябваше да го укротявам, притискайки го с крака. Бях любопитен и загрижен как Рих ще преодолее планините на Кюрдистан.
Скоро стигнахме до бадинаните и бяхме посрещнати със сърдечно гостоприемство. Мохамед Емин се беше приготвил и след като поговорихме, хапнахме и пушихме около час, потеглихме на път. Али бей подаде ръка на всички, на мен — последен. В очите му блестяха сълзи.
— Ефенди, вярваш ли, че те обичам? — попита развълнуван той.
— Знам. И аз се разделям с тъга, защото ти спечели душата ми.
— Отиваш си, а аз оставам. Мислите ми ще те придружават, а благопожеланията ще следват стъпките ти. Ти вече се сбогува с мир шейх хана, но той иска да ти предам благословията му в деня на нашата раздяла. Бог да е с теб навсякъде и по всяко време. Гневът му да порази враговете ти, а милостта да осени приятелите ти. Пътят ти е осеян с опасности и мир шейх ханът ти е обещал закрилата си. Той ги изпраща този мелек таус, за да ти служи като талисман. Знам, че няма да възприемеш тази фигура на птица като идол, а като знак, който ще показва, че си наш приятел. Всеки джесид, на когото покажеш този таус, ще жертва за теб имота и живота си. Вземи неговия дар, но не го доверявай никому, защото е предназначен само за теб. Сбогом и никога не забравяй онези, които те обичат!
Али бей ме прегърна, възседна бързо коня си и отмина, без да се обръща повече.
[#1 Голямата Саб. Бел. нем. изд.]
Мир шейх ханът ми беше направил голям подарък. Колко се е спорило за съществуването на мелек таус. А аз държах този загадъчен талисман в ръката си. Доверието, с което ме дари мирът, бе необикновено и реших да си послужа с фигурата само в краен случай. Тя беше от мед и представляваше птица, която иска да литне. В долната част беше гравирана думата «хемшер», което на курманджи значи приятел, другар. С копринен шнур фигурката можеше да се окачи на шията.
Бадинаните искаха да ни придружат още на известно разстояние. Съгласих се, но при условие, че ще се върнат от селото им Калени. То е отдалечено на четири часа път от Шейх Ади. Почти без изключение къщите му са изградени от камък и са кацнали като гигантски птичи гнезда между лозята, високо над река Гомел. Внушителен вид им придаваха гигантските каменни блокове, които служеха за первази на вратите и ъгли на сградите.
Сбогувахме се тук, после четиримата продължихме нататък. По един твърде стръмен път, който затрудни животните, достигнахме малкото селце Бебози, разположено на висок хълм. Там има и католическа църква, тъй като жителите са халдейци, които са станали католици. Бяхме посрещнати приятелски от тях и получихме пиене и ядене, без да платим. Искаха Да ми дадат водач, но тъй като отказах, ми описаха така точно пътя към следващото село, че не бе възможно да го отминем.
Той ни водеше отначало покрай хълма през гора от ниски дъбове, а после се спуснахме в долината, където бе разположен Келоки. На това място се спряхме за малко, а аз се обърнах към башибозука: