През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Бюлюк емини, чуй какво ще ти кажа!
— Кажи, о, ефенди!
— Мютесарифът на Мосул ти заповяда да се грижиш за всичко, което ми е нужно. Досега не си свършил нищо за мен. От днес можеш да упражниш властта си.
— Какво трябва да направя, ефенди — господарю мой?
— Тази нощ ще отседнем в Спиндури. Ти ще яздиш напред и ще се погрижиш всичко да е наред, когато пристигна, разбра ли?
— Твърде добре, емир — отговори- той почтително. — Ще избързам и когато пристигнеш, цялото село ще те посрещне с ликуване.
Ифра смушка магарето си с пети и препусна напред. От Келоки до Спиндури не е далеч. Въпреки всичко нощта ни застигна, когато се добрахме до това голямо кюрдско село.
[#1 Семитски племена, живеещи в Южна Месопотамия в древни времена, водили войни с Асирия за Вавилон. — Бел. прев.]
То е получило името си от множеството тополи, които се срещат там, защото спидар, спиндар или спандар означава на курманджи сребърна топола. Попитахме за дома на кехаята, но вместо отговор срещнахме навъсени погледи.
Бях задал въпроса си на турски. Повторих го на кюрдски, като питах за малкоегунда, което означава старейшина на селото. Веднага хората станаха по-доброжелателни. Заведоха ни пред една по-голяма къща, където слязохме от конете и ни приеха. В едно от помещенията се водеше висок разговор, който ясно се чуваше. Спрях се и се заслушах.
— Кой си ти, кучи сине, страхливецо? — викаше сърдит глас. — Ти си башибозук, който язди магаре. Това е чест за тебе, но позор за магарето ти, защото носи дангалак, който е по-глупав от него. И си дошъл тук, за да ме прогониш?
— Кой пък си ти? — отвърна му гласът на моя Ифра. — Ти си арнаутин, главорез, измамник! Мутрата ти прилича на жабешка, очите ти са очи на крастава жаба. Носът ти е като краставица, а гласът ти звучи като крясъка на пъдпъдък. Аз съм бюлюк емини на @f падишаха. Какъв си ти бе? Гавазин, прост гавазин, нищо повече.
— Ей, дангалак, ще ти извия врата, ако не млъкнеш! Какво те засяга носът ми? Твоят пък е никакъв! Казваш, че повелителят ти е велик ефенди, емир, шейх от Запада? Само като те погледна, мога да си представя какъв е той. А ти идваш да ме прогониш оттук!
— И кой е твоят повелител? Също голям ефенди от Запада, казваш? Аз пък ще ти река, че в целия Запад има само един велик ефенди — и това е моят господар. Запомни го!
— Чуйте — подхвана и трети глас сериозно и спокойно. — Известихте ми за двама ефенди. Единият носи писмо от онсула на франките, подписано от мютесарифа. То е валидно. Другият обаче е под закрилата на падишаха. Той има писма от онсула, от султана, от мютесарифа и има диш-параси. Те са още по-валидни. Този човек ще отседне при мен. За другия обаче ще наредя да му приготвят постеля в друга къща. Той ще плати всичко, а моят гост — нищо.
— Това няма да търпя! — прозвуча гласът на арнаутина. — Каквото за единия, такова и за другия!
— Чуй, тук аз съм малкоегунд и повелител. Това, което казвам, трябва да се изпълни и никой чужд човек няма право да ми нарежда.
Едва сега отворих вратата и влязох с Мохамед Емин.
[#1 Консул — Бел. нем. изд.]
— Ивари лкер (Добър вечер!) — поздравих. — Ти ли си господарят на Спиндури?
— Аз съм — отвърна селският старейшина. Посочих му бюлюк емини.
— Този човек е мой слуга. Пратих го при теб, за да измоли гостоприемството ти. Какво реши?
— Ти ли си този, който е под закрилата на падишаха и има право на диш-параси?
— Така е.
— И този мъж те придружава?
— Той е мой приятел и спътник.
— Има ли още хора с вас?
— Този бюлюк емини и още един слуга.
— Сер сере мен ат! (Добре сте ми дошли!) — Той се вдигна от мястото си. — Седнете до огъня и се чувствайте като у дома. Ще получите подобаваща стая. Колко струва твоят диш-параси?
— За нас двамата и слугата е дар, но на този башибозук ще дадеш пет пиастри. Той е войник на мютесарифа и аз нямам право да му отнемам полагаемото се.
— Ефенди, ти си снизходителен и добър. Благодаря ти. Няма да ти липсва нищо, което ти е необходимо, за да се чувстваш добре. Но разреши ми да се оттегля за малко с този гавазин.
Той имаше предвид арнаутина. Мъжът ни беше слушал с мрачно лице. Сега изруга:
— Няма да си тръгна. Искам същите права и за господаря си.
— Тогава остани! — отвърна му простичко старейшина та. — Но ако господарят ти не получи стая, вината ще е твоя.
— Кои са тези двама мъже, които твърдят, че са под закрилата на султана? Сигурно араби, които грабят и крадат в пустинята, а тук, в планината, се правят на господари…