През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Хаджи Халеф! — извиках силно, Дребосъкът се появи.
— Халеф, този гаваз се осмелява да ни позори. Ако каже само една дума, която не ми харесва, ще го оставя на теб.
Въоръженият до зъби арнаутин изгледа с явно пренебрежение Халеф.
— Да се страхувам от това джудже, аз, който… Той не можа да довърши, тъй като вече лежеше на пода.
Моят дребен Хаджия беше коленичил над него с кама в дясната ръка, а с лявата го бе сграбчил за шията.
— Трябва ли, сихди?
— Стига му засега! Но му кажи, че е загубен, само да гъкне!
Халеф пусна арнаутина. Мъжът се изправи. Гневният му поглед коварно блестеше, но той не се реши да предприеме нещо.
— Ела! — заповяда старейшината на гаваза. — Не искаше ли да ти покажа жилището? — попита той.
— Да, но само засега. Когато дойде господарят ми, ще го пратя и тогава ще се реши кой да спи в тази къща. Той ще бъде съдия и в спора между мен и слугата на. двамата араби.
Излязоха заедно. По време на отсъствието на малкоегунда един от синовете му ни правеше компания и скоро ни предадоха, че стаята, в която ще спим, е вече готова.
Въведоха ни в покоите, където от килими бяха стъкмени две меки постели. В средата на стаята вечерята вече бе поднесена. Тази бързина и цялото помещение ни караше да предполагаме, че старейшината сигурно не принадлежеше към бедните обитатели на селото. Синът му седеше при нас, не хапна обаче нищо. С това искаше да изрази уважението си. Жената и една от дъщерите на старейшината ни принасяха.
Първо ни дадоха шербет. Пиехме го в красиви филджани ферфури[9], голяма рядкост тук, в Кюрдистан. После получихме вал капамаси — медни ръжени питки, към тях предложената ни фин-дика[10] очевидно не бе подходяща. Следваше пресен бизин с оризови кнедли, които плуваха в соса му. Още и бера аш, напълно отговарящи на името си. Продължихме с парчета месо, които ми се сториха много вкусни. Те бяха хрупкави и позачервени, помислих, че са гълъби. Вкусът им наистина ми се стори малко особен.
[#3 Козешко печено.]
[#4 Букв. воденични камъни, тестено изделие във формата на воденичен камък.]
— Това кевук[11] ли е? — попитах младия човек.
— Не, това е бартшемик[12] — отговори той.
Хм! Чудесна изненада! Старейшината се върна и в отговор на поканата ми седна при нас да вечеря. През цялото време въздухът се прочистваше от благоуханна смола, която гореше върху едно тенеке. Сега, когато и стопанинът си бе вкъщи, донесоха главното блюдо. То се състоеше от капамех — овнешко печено, приготвено в кисела сметана, към него и ориз, примесен с лук. Когато опитахме от всичко, старейшината махна с ръка. Донесоха ни затворено блюдо, което той пое с важна физиономия.
— Отгатни какво е това — помоли той. — Това е ястие, което сигурно не познаваш. Среща се само в Кюрдистан, където мъжете са силни и смели.
— Възбуждаш любопитството ми.
— Който го вкуси, силите му се удвояват и никой неприятел не е страшен за него. Помириши!
Домакинът вдигна похлупака и ми даде възможност да усетя как ухае.
— Такова печено се среща само в Кюрдистан? — попитах.
— Да.
— Лъжеш се, защото често съм ял подобно месо.
— Къде?
— При други народи. Особено в една страна, която се казва Америка. Там животното е много по-голямо и е по-диво и опасно, отколкото при вас.
— Ти си този, който се заблуждава, защото животното живее само тук, в Кюрдистан.
— Никога не съм бил в Кюрдистан, а месото познавам още по миризмата. Значи съм го ял и в други страни.
— Какво е това животно?
— Мечка. Прав ли съм?
— Да, наистина, ти го познаваш! — извика учудено кюрдът.
— Познавам го по-добре, отколкото мислиш. Още не съм погледнал в съда, и твърдя, че това са мечешки лапи.
— Отгатна. Вземи и яж!
Започнахме да разказваме ловджийски истории. Мечки често се срещат в Кюрдистан, но далеч не така опасни, както северноамериканската гризли. Към задушените мечешки лапи имаше гъсто пюре от сушени круши и сливи, следвано от «бронирано» ястие — варени раци, към които донесоха и гарнитура с особен вкус. Позволих си да се осведомя и жената на кмета ми отговори с охота:
— Вземи тиква и я вари, докато стане на каша. Добави захар и масло с бучки сирене, парченца лук и добави намачкани черници и белен слънчоглед — тогава се получава това ястие. То е несравнимо.
Опитах тази необикновена смесица от тиква и слънчоглед, сирене и захар, масло, черници и лук и намерих, че вкусът не беше така лош, както можеше да се предположи от смесването на отделните съставки. За десерт получихме сушени ябълки и грозде, пийнахме и глътка ракия. Накрая дойде ред и на лулите.
9
Порцеланови чаши.
10
Салата от крехки листа на пистация (вио подправка).
11
Гълъб.
12
Прилеп. — Бел. нем. изд.