![Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/1/7/8/pipi-dlgoto-chorapche-pippi-l-download.jpg)
Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Ганчева
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]». Краткое содержание книги:
При вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. Стига да поиска, тя може да вдигне коня с едната си ръка. Освен това е и богата — има цяла торба, пълна със златни парички. Всеки ден Пипи, Томи и Аника играят заедно. В тази книга вие ще научите за всички приключения, които тримата изживяват.
Астрид Линдгрен
Ала не се мяркаха никакви човекоядци.
— Ха, спотайват се и ни дебнат от засада — рече Пипи. — Или пък седят и сричат готварската книга, за да решат как да ни сготвят. Едно нещо ще ви кажа: никога няма да им простя, ако ме поднесат със задушени моркови. Ненавиждам морковите.
— Пфу, Пипи, не говори така! — ужаси се Аника.
— Аха, и ти ли не обичаш моркови? Добре, да оставим това и да разпънем палатката.
Пипи разпъна палатката на завет, а Томи и Аника ту се вмъкваха в нея, ту изпълзяваха навън и бяха безгранично щастливи. На известно разстояние от палатката Пипи нареди няколко камъка в кръг и ги затрупа със сухи съчки и клони.
— О, чудесно! Ще запалим огън — зарадва се Аника.
— И то какъв! — потвърди Пипи. После взе две парченца дърва и започна да ги търка едно о друго. Томи много се зарадва.
— Пипи — каза възхитено той. — Искаш да запалиш огън като диваците ли?
— Не, но ми е студено на пръстите, а по този начин ги разгрявам — отвърна Пипи. — Я да видя къде сложих кибрита.
След малко лумна буен огън и Томи заяви, че край него е много приятно.
— А освен това държи и зверовете на разстояние — обясни Пипи.
Аника просто се задъха.
— Какви зверове? — попита тя, а гласът й трепереше.
— Комарите — отвърна Пипи и се почеса замислено по крака, където се червенееше ухапване от комар.
Аника въздъхна облекчено.
— И лъвовете, разбира се — продължи Пипи. — Но казват, че не помага срещу питони и американски бизони.
Тя потупа пистолета си.
— Но бъди спокойна, Аника — каза тя. — С това ще спася положението, дори ако довтаса някоя полска мишка.
Пипи извади кафе и сандвичи и децата насядаха край огъня и си хапнаха и пийнаха и се забавляваха чудесно. Господин Нилсон вечеря върху рамото на Пипи, а конят подаваше от време на време муцуна, за да налапа къшей хляб или бучка захар. Освен това наоколо имаше чудесна свежа зелена трева, която можеше да пасе.
Небето беше облачно и между храстите започна да става съвсем тъмно. Аника се присламчи колкото можеше по-близо до Пипи. Огнените езици хвърляха едни такива причудливи сенки. Човек би рекъл, че тъмнината извън тесния кръг, осветен от огъня, е оживяла. Аника затрепери. Ами ако зад оня хвойнов храст се спотайва някой човекоядец? Или ако някой лъв се скрие зад големия камък?
Пипи сложи настрана чашата си.
— Петнайсет призрака в ковчега на мъртвеца.
Йохо-хо-хо — и бутилка с ром… — запя тя с дрезгав глас.
Аника се разтрепера още повече.
— Тази песен е от една друга книга — оживи се Томи. — Една пиратска книга.
— Нима? — учуди се Пипи. — Значи Фридолф е написал тази книга, защото от него научих песента. Колко пъти сме седели с него през топлите звездни нощи на задната палуба на татковия кораб. Южният кръст светеше точно над главите ни, а Фридолф пееше ей така: «Петнайсет призрака в ковчега на мъртвеца, йохо-хо-хо… и бутилка ром» — проточи Пипи с още по-дрезгав глас.
— Пипи, като пееш така, ми става едно такова особено — каза Томи — хем страшно, хем хубаво.
— На мен пък ми става само страшно — оплака се Аника. — Но и мъничко хубаво.
— Когато порасна, ще тръгна на море! — заяви решително Томи. — Ще стана пират също като тебе, Пипи.
— Чудесно! — съгласи се Пипи. — Ужасът на Карибско море — това ще бъдем двамата с теб, Томи. Ще грабим злато, накити и скъпоценни камъни и ще си имаме скривалище за съкровищата дълбоко в някоя пещера на някой пуст остров нейде в Тихия океан. Три скелета ще пазят пещерата. На знамето ни ще бъде нарисуван череп с кръстосани кости и така ще пеем «Петнайсет призрака», че да се чува от единия край на Атлантически океан до другия. Всички моряци ще пребледняват, щом ни чуят, и ще започват да обмислят дали да не се хвърлят във водата, за да избягнат нашата страхотна, кървава мъст!
— Ами аз? — изхленчи Аника. — Мен не ме бива за пират. Какво ще правя тогава?
— О, ти все пак може да дойдеш с нас — утеши я Пипи. — Ще бършеш праха по пианото.
Огънят лека-полека угасна.
— Хайде по койките! — заяви Пипи. Беше покрила земята в палатката с борови клони, а отгоре бе постлала няколко дебели одеяла.
— Искаш ли да легнеш до мен в палатката с подгънати крака — обърна се Пипи към коня. — Или предпочиташ да останеш навън под някое дърво, покрит с чул? Какво казваш? Че никога не се чувствуваш удобно в палатка? Добре тогава, както искаш! — и тя го потупа приятелски.
След малко трите деца и Господин Нилсон лежаха в палатката, увити в одеяло. Отвън вълните лекичко плискаха в брега.
— Чуйте прибоя на океана — каза Пипи мечтателно.