Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Жана трепна:
— Вашият брат? Бандит?
В очите на хладнокръвния корсиканец проблесна гордост.
— Да, госпожо, прочут бандит беше. Шестима жандарми повали. Умря заедно с Николо Морали, когато ги бяха обкръжили в Ниоло, след шестдневна борба, полумъртви от глад. — После добави с примирение: — Такива са обичаите в нашата страна — със същия тон, с който казваше: „Това е от студения въздух в дола.“
След това се прибраха за вечеря, а дребната корсиканка се държеше с тях, като че ги познаваше от двадесет години.
Жана бе преследвана от безпокойство. Ще намери ли отново в ръцете на Жюлиен необикновеното и силно чувствено сътресение, което беше изпитала върху мъха при извора?
Когато останаха сами в стаята, тя тръпнеше да не би пак да остане безчувствена под целувките му. Но доста скоро се успокои и това бе първата й любовна нощ.
На другия ден в часа на тръгването не й се искаше да напусне тази скромна къща, където й се стори, че за нея почва ново щастие.
Тя привлече в стаята си дребната жена на корсиканеца и подчертавайки, че съвсем не иска да й прави подарък, настоя, като дори се поразсърди малко, да й изпрати от Париж, веднага щом пристигне там, нещо за спомен, спомен, на който тя придаваше суеверно значение.
Младата корсиканка се противи дълго, не искаше да приеме. Най-сетне се съгласи.
— Добре — каза тя, — изпратете ми малък револвер, но съвсем малък.
Жана широко отвори очи. Корсиканката добави шепнешком на ухото й, както се доверява сладка, съкровена тайна:
— За да убия девера си. — И тя усмихнато разви бързо бинта от ръката, с която не си служеше, и показа бялата си заоблена плът, намушкана тук-таме с кама и почти заздравяла вече. — Ако не бях силна като него — каза тя, — щеше да ме убие. Мъжът ми не е ревнив, той ме познава. И после, знаете, той е болен; това му уталожва кръвта. Пък и аз съм честна жена, госпожо. Но девер ми вярва всичко, каквото му кажат. Ревнив е и за мъжа ми. И сигурно пак ще почне. Тогава, ако имам револвер, ще бъда спокойна и уверена, че ще му отмъстя.
Жана обеща да изпрати оръжието, целуна нежно новата си приятелка и продължи пътя си.
Останалото пътуване бе истински сън, безкрайна прегръдка, опиянение от ласки. Тя не видя нищо — нито гледки, нито хора, нито местностите, в които спираха. Гледаше само Жюлиен.
Между тях се породи прелестна детинска близост с любовни лудории, с глупави, но пленителни думички, кръщаваха с умалителни имена всички извивки, очертания и гънки на телата си, където се спираха с наслада устните им.
Понеже Жана спеше на дясната си страна, често лявата й гръд биваше открита при събуждането и. Забелязал това, Жюлиен я кръсти „бездомната“, а другата — „влюбената“, защото розовото й връхче изглеждаше по-чувствително към целувките.
Дълбоката падина между двете стана „алея на маминка“, защото той постоянно се разхождаше по нея, а другата, по-потайна падина бе наречена „пътя за Дамаск“, за спомен от дола Ота.
Когато стигнаха в Бастия, трябваше да платят на водача. Жюлиен затършува из джобовете си и като не намери нужната сума, каза на Жана:
— Понеже не харчиш двете хиляди франка от майка ти, дай да ги нося аз. Ще бъдат на по-сигурно място в моя джоб и няма да има нужда да разменям пари.
Тя му подаде кесията си.
Отидоха в Ливорно, посетиха Флоренция, Генуа, цялото крайбрежие. В една ветровита сутрин се озоваха в Марсилия. Минали бяха два месеца от заминаването им от „Тополите“. Беше петнадесети октомври.
Жана се натъжи от студения вятър, който сякаш идеше оттам, от далечната Нормандия. От известно време Жюлиен изглеждаше променен, уморен, равнодушен. Тя се страхуваше, без да знае защо.
Забави връщането с още четири дни. Не й се искаше да напусне тази хубава слънчева страна. Струваше й се, че кръгът на щастието й се сключва с това пътуване.
Най-сетне отпътуваха.
В Париж трябваше да направят всички покупки във връзка с окончателното им настаняване в „Тополите“. Жана се радваше, че ще може да накупи чудесни неща благодарение на подаръка на маминка, но първото нещо, за което помисли, беше пистолетът, обещан на младата корсиканка от Евиза.
На другия ден след пристигането им тя каза на Жюлиен:
— Мили, върни ми, моля ти се, парите от мама, защото ще си купувам разни работи.
Той се обърна към нея с недоволно лице.
— Колко ти трябват?
Изненадана, тя промълви едва чуто:
— Но… колкото искаш.
— Ще ти дам сто франка — каза той, — само че не пилей на вятъра.
Смаяна, смутена, тя не знаеше какво да му отговори. Най-сетне продума колебливо:
— Но… аз… аз ти дадох тия пари, за да…