Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Зейдист отвори с ритник вратата на стаята си, избивайки бравата.
Звукът от изкъртването бе силен, Бела се размърда в ръцете му и нададе
стон. Той замръзна на място, а тя замята глава наляво-надясно, сгушена в
извивката на ръката му.
Помисли си, че това е добре. Много добре.
— Хайде, Бела, върни се при мен. Събуди се — обаче тя не дойде в
съзнание.
Отиде до двете сгънати одеяла на пода и я положи да легне там, където спеше той. Вдигна поглед и видя Рот и Фюри да стоят на прага —двама огромни мъже, които препречваха напълно светлината от коридора.
— Трябва да я види Хавърс — каза Рот. — Трябва да се лекува.
— Хавърс може да извърши прегледа и тук. Тя няма да напусне тази
стая.
Не обърна внимание на последвалото дълго мълчание. Бе зает да
наблюдава дишането на Бела. Гърдите й се повдигаха и спускаха
ритмично, дишаше плитко.
Фюри въздъхна.
— Зейдист…
— Забрави. Ще я прегледа тук. И никой няма да я докосва без мое
разрешение или в мое отсъствие — вдигна поглед към братята си, които
буквално бяха онемели. — За Бога, искате ли да го кажа и на древния
език, в случай че сте забравили английски? Бела няма да ходи никъде.
Рот изруга и отвори мобилния си телефон. Заговори бързо и отсечено.
После затвори и каза:
— Фриц е вече в града и ще доведе лекаря. Ще бъдат тук след двайсет
минути.
Зи кимна и погледът му се спря на клепачите на Бела. Искаше му се
да може сам да се погрижи за нея. Искаше тя веднага да получи
облекчение. О, Боже… Как ли е страдала!
Усети присъствието на Фюри съвсем близо до себе си. Никак не му
хареса това, че брат му коленичи до него. Инстинктът му диктуваше да
защити тялото на Бела със своето и да попречи на близнака си, на Рот, на
лекаря, на който и да е мъж дори да я погледне. Не разбираше този свой
импулс, не знаеше откъде и от какво произлиза, но бе толкова силен, че
едва не се нахвърли върху Фюри.
И тогава брат му протегна ръка, като че ли се канеше да докосне
глезена й. Устните на Зи оголиха кучешките му зъби и от устата му излезе
ниско гърлено ръмжане.
Фюри вдигна рязко глава.
— Защо се държиш така?
«Тя е моя», помисли си Зи.
Само че в мига, в който тази убеденост се оформи в ума му, той я
отхвърли. Какви ги вършеше, по дяволите?
— Ранена е — прошепна. — Просто бъди внимателен.
Хавърс пристигна след петнайсет минути. Високият и слаб лекар
носеше в ръка черно кожено куфарче и изглеждаше напълно готов за
работа. Обаче, когато пристъпи към пострадалата, Зи скочи на крака, препречи му пътя и го притисна към стената. Светлите очи на Хавърс се
разшириха зад стъклата на очилата му с костни рамки, а куфарчето му
падна на пода. Рот изруга.
— По дяволите…
Зи отблъсна ръцете, които се опитваха да го дръпнат назад, и изгледа
гневно лекаря.
— Ще се отнасяш с нея по-добре, отколкото със собствената си кръв.
Ако тя трепне дори само един-единствен път без причина, ще платиш за
това хилядократно.
Стройното тяло на Хавърс трепереше, устата му се движеше
мълчаливо. Фюри дръпна силно близнака си, но нищо не постигна.
— Успокой се, Зи…
— Не се бъркай в това! — сряза го брат му. — Ясно ли е, докторе?
— Да… Да, сър — когато Зи го пусна, Хавърс се закашля и задърпа
вратовръзката си. След това смръщи вежди. — Сър…? Вие кървите.
Кракът ви…
— Не сме те извикали, за да се тревожиш за мен. Погрижи се за нея.
Веднага!
Лекарят кимна и затършува из куфарчето си, след което отиде до купа
одеяла. Коленичи до Бела, а Зи включи осветлението в стаята с мисълта
си.
Дълбокото поемане на въздух на Хавърс вероятно бе толкова близо до
ругатнята, колкото можеше да си позволи изискан джентълмен като него.
Той прошепна тихо на древния език:
— Да причиниш това на жена… Милостиви Боже!
— Сложи край на болките й! — заповяда му Зи, като извиси тяло над
неговото.
— Първо прегледа. Трябва да проверя дали няма по-сериозни
наранявания.
Хавърс извади от куфарчето стетоскоп, електронен апарат за
измерване на кръвното налягане и фенерче. Провери пулса и дишането й, надникна в ушите и носа й, измери кръвното й налягане. Когато отвори
устата й, тя трепна леко, но после той повдигна главата й и тогава тя
започна да се мята в ръцете му.
Зейдист се спусна към лекаря, обаче тежката ръка на Фюри го
обгърна през гърдите и го задържа.
— Той не й причинява болка и ти го знаеш.
Зи се съпротивляваше. Никак не му харесваше да усеща тялото на
Фюри до своето. Но близнакът му не отстъпи и той разбра, че така е по-