Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Господин Рику ще ви прочете допълнението към завещанието, което двамата с господин Дьо Совтер намерихме за нужно да добавим към акта за нашето сродяване. Всички тук присъстващи трябва да го изслушат много внимателно, тъй като в бъдеще всеки един би могъл да бъде призован, за да свидетелства по него. Моля, господин Рику!
Нотариусът измъкна от джоба си някакъв свитък, разгъна го и бавно зачете. Отначало нищичко не разбирах, но, препрочитайки го днес, си спомням, че единственото, което тогава ме порази, бе вероятността баща ми да падне убит във войната. Подобна мисъл никога не ми беше минавала през ум и тя ме потресе.
Случи ли се това, четеше нотариусът Рику, господин Дьо Совтер, екюйе, се задължава да почита Изабел дьо Сиорак като родна сестра; да й подсигури храна и подслон до края на дните й, а така също на Франсоа, Пиер, Самсон и Катрин, към които да се отнася като към собствени деца. В деня на пълнолетието си Франсоа дьо Сиорак става съвладетел на Мепеш, като господин Дьо Совтер запазва правото да се разпорежда с домакинството и да управлява имението до своята смърт. При навършване на пълнолетие всекиму от по-малките синове, Пиер и Самсон дьо Сиорак, се отпуща благоприлична сума, с цел да продължат образованието си в Монпелие: Пиер в медицинските, а Самсон — в правните науки. Що се отнася до Катрин, то в деня на сватбата си тя получава нивата, гората и каменоломната, привнесени в Мепеш като зестра от Изабел дьо Комон. Ако ли господин Дьо Совтер, екюйе, се спомине преди четирите деца да навършат пълнолетие, то техни сънастойници ведно с Изабел стават господата Дьо Комон.
Прочел горното, господин Рику подкани присъстващите да му задават въпроси и майка ми с треперещ глас се поинтересува дали обстоятелството, че в допълнението към завещанието Самсон се именува вече Самсон дьо Сиорак е достатъчно, за да бъде той узаконен син. Последва отрицателен отговор, след което господин Рику поясни, че за да бъде узаконен Самсон, е необходимо да се стори прошение до краля, докато в настоящия случай детето бива само признато, а това, подчерта той, с нищо не накърнява интересите на най-големия син, Франсоа дьо Сиорак, като единствен наследник на имението. Баща ми изслуша обясненията му мълчаливо и безстрастно, като дори не погледна към майка ми.
Господин Франсоа дьо Комон полюбопитства възможно ли е да се уточни „благоприличната сума“, която ще бъде предоставена съответно на Пиер и Самсон дьо Сиорак, за да продължат образованието си след навършване на пълнолетие. Совтер предложи да се дадат по три хиляди туренски ливри всекиму, която сума обаче, от този миг и до наречения ден, трябваше неизменно да следва повишаването на цената на житото — предложение, което, след като баща ми го одобри, Рику тутакси вписа в допълнението.
Господин Жофроа дьо Комон пожела да узнае защо едва шестгодишният Пиер дьо Сиорак бива предварително обречен да следва медицина, а Самсон дьо Сиорак, и той на същата възраст, право. Баща ми с усмивка отвърна, че като по-малки синове безспорно ще ни е необходимо да придобием много сериозно образование, за да изкарваме хляба си, а освен това, че силно го е удивил проявяваният от мен интерес към болните, които понякога му се налагало да лекува, както и въпросите, задавани от мен по този повод. А колкото до Самсон, то той бил надарен с разсъдък проницателен и практичен, което, както му се струва, определено предполага проявата на интерес към правните науки. Тук баща ми добави, че не е изключено, разбира се, и да се заблуждава, но че във всеки случай малките му синове трябва да се обвържат духом с гореупоменатата сума, независимо от това, в каква насока ще продължат образованието си, стига титлите, които то би им дало, да им осигурят почтен поминък. Господин Франсоа дьо Комон настоя това последно условие на баща ми също да бъде включено в документа, което начаса бе сторено.
Допълнението към завещанието бе подписано от господин Дьо Совтер, екюйе, от господин кавалера Дьо Сиорак, от Изабел дьо Сиорак, от господата Франсоа и Жофроа дьо Комон, от братовчедите Сиорак и накрая от Кабюс, единствения от прислугата ни, умеещ да се подписва, което той стори не без да си придаде известна важност.