Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Ами ако са те? — прошепна Клайст.
— Тогава ще влязат така или иначе, нали? — отвърна Хенри Мъглата.
Двамата издърпаха вратата.
— Слава Богу, ти си — каза Хенри Мъглата.
— А вие кого очаквахте? — попита Кейл.
— Мислехме, че може да са онези мъже.
Кейл за пръв път разговаряше с жена очи в очи. Гласът й беше мек и тих, а ако някой можеше да види лицето му в тъмното, сигурно щеше да забележи изписаната изненада и дълбок интерес.
— Ако Изкупителите дойдат за нас, няма да чукат.
— Може и да почукат — обади се жално Клайст. — Да ни заложат капан.
Кейл затвори вратата.
— И бездруго сме в капан.
— Не издържаме вече — каза Клайст. — Разправяй къде беше и дали можем да се измъкнем живи.
— Запалете свещта, ще ни трябва.
След две минути можеха да се видят и меката светлина правеше картината почти красива — три момчета и една девойка, сгушени плътно един до друг.
— Каква е тая миризма? — попита Хенри Мъглата.
Кейл пусна на пода торбата с льос.
— Кучетата не могат да ви подушат, ако размажете това по дрехите и телата си. Хайде, почвайте, а аз ще ви разказвам.
Нейде другаде по света последвалата сцена навярно би била притеснителна. Шокираната Рива понечи да възрази, че се нуждае от уединение, но трите момчета се обърнаха с гръб към нея и един към друг. Да се разголваш пред друго момче беше простъпка, която крещи към небесата за отмъщение, както обичаше да казва покойният Лорд на Дисциплината. Впрочем имаше и цял куп други прегрешения, изтръгващи вопли от небесата.
По вкоренен навик момчетата се оттеглиха в тъмното, за да се съблекат. Рива остана сама и нямаше пред кого да протестира. Грабна шепа от миризливата почва и също се отдръпна в сенките.
— Готови ли сте? — попита подигравателно гласът на Кейл. — Слушайте сега.
Пет часа по-късно, когато през мрака се процедиха първите болнави лъчи на зората, Брунт изпрати от главния площад пет потери, всяка от по сто мъже с кучета. Докато последната група напускаше крепостта, още четири фигури с ниско нахлупени качулки заради студа се лепнаха в края на колоната, излязоха през портата и тръгнаха по прашния път надолу към безплодната равнина. Там петстотинте Изкупители се разделиха и поеха в различни посоки.
Четиримата се придържаха към групата, която вървеше на юг. Около час поддържаха същото темпо, докато Наставникът пееше походната песен на срама:
— Свети Изкупителю!
— ПРОКУДИ ГРЕХОВЕТЕ НИ! — изстенаха сто и четири гласа.
— Свети Изкупителю!
— НАКАЖИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НИ!
— Свети Изкупителю!
— ИЗГОРИ НАШИТЕ СТРАСТИ!
— Свети Изкупителю!
— СТЪПЧИ НАШИТЕ…
И все така чак до един остър завой покрай първата могилка на Келявите земи, където от сто и четирите гласа останаха само сто.
Застанал на крепостната стена Лорд-Боеца гледаше как петстотинте преследвачи излязоха от ниската мъгла и след два-три километра се разделиха на пет. Стоя, докато и последният изчезна от погледа му, после се прибра за любимата си закуска — шкембе и твърдо сварено яйце.
До мръкване момчетата биха изминали шейсет или дори осемдесет километра, ако не ги бавеше Рива. През последните пет години красивата, пълничка и изнежена девойка се бе движила само от масата за масажи до горещата вана, а оттам — по четири пъти на ден — до маса, отрупана със сърми, желирани свински крачета, ароматни кейкове и какви ли не още вкусни ястия. Не можеше да става и дума да извърви шейсет километра — със същия успех би могла да се опита да ги прелети. Отначало Клайст и Кейл само се дразнеха и я подканваха да побърза, но когато стана ясно, че с крясъци, заплахи и дори молби няма да накарат горкото момиче да ускори крачка, те седнаха и Хенри Мъглата я накара да им разкаже за всекидневието си в тайните кътчета на Светилището.
Това не бе просто вълшебен разказ за лукс и удобства, за глезене, грижи и топлина. Цялата история беше неразбираема. Всеки път, когато Рива добавяше нова подробност за уюта, закрилата, угаждането и грижите към нея и другите момичета, тримата послушници все повече се озадачаваха защо Изкупителите изобщо ще се държат така към когото и да било, камо ли пък към съществата, наричани дяволски изчадия. И как да си обяснят тази потресаваща добрина, след като знаеха какво бе сполетяло приятелката на Рива — тъй нелепа жестокост, че дори и момчетата не биха повярвали Изкупителите да сторят подобно нещо. Но щеше да мине още много време преди някой от тях да почне да сглобява късче по късче ужасяващата история, в която вече бяха замесени тримата послушници, Рива и Лорд-Боеца — най-вече защото Кейл бе прибрал в един от рядко употребяваните си джобове онзи странен ароматен предмет от желязната чиния… и изобщо не се сещаше за него.