Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— И тази къща — прекъсна я Синтия. Озадачено си даде сметка, че с всеки изминал миг Лилиън и Нед стават забележимо по-спокойни. И двамата се усмихваха.
— О, не и къщата — възрази Лилиън. — Ще плъзнат твърде много клюки. Ще направим оценка на къщата и аз ще ти заплатя онова, което тя струва. Синтия, не забравяй колко съм щедра. Баща ми си играеше с живота на хората. Беше жесток. Ако ти не го беше убила, някой друг щеше да го стори. Затова го правя.
— Правиш го, защото не искаш да се озовеш в съда и да рискуваш да бъдеш осъдена за убийство, не е ли така. — О, господи, помисли си Синтия. Няма смисъл. Ако не успея да я накарам да признае, всичко свършва. Утре Лилиън и Нед ще имат възможността да проверят достоверността на Елвира. — Можеш да задържиш къщата — додаде тя. — Не ми я плащай. Просто ми достави удоволствието да чуя истината. Признай, че нямам нищо общо с убийството на баща ти.
Лилиън погледна към Нед, а после към часовника.
— Мисля, че в този момент можем да уважим молбата. — Започна да се смее. — Синтия, аз съм като баща ми. Обичам да си играя с хората. Той наистина ми се обади да ми съобщи за промяната в завещанието си. Можех да се примиря Дартмаут да получи половината, но не и ти. От него разбрах, че ще идваш тук — останалото беше лесно. Майка ми беше прекрасна жена. С най-голямо удоволствие потвърди, че съм била в Ню Йорк с нея онази вечер. Нед се зарадва да получи толкова пари, за да те поразходи с лодката. Ти си умна, Синтия. По-умна от хората на областния прокурор. По-умна от тъпия ти адвокат.
Нека касетофонът записва, молеше се Синтия. Нека работи.
— И достатъчно умна, за да намериш свидетелка, която да подкрепи версията ти — добави тя.
Лилиън и Нед избухнаха в смях.
— Каква свидетелка? — попита Нед.
— Изчезвай — изсъска Лилиън. — Изчезвай на минутата и не се връщай.
Джеф Найт караше бързо по шосе №6, като се опитваше да разчете знаците през проливния дъжд, който плющеше по предното стъкло. Изход №8. Приближаваше се към него. Продуцентът на новините в десет неочаквано се беше смилил. Разбира се, имаше причина.
— Върви. Щом Синтия Латъм е в Кейп Код и смята, че разполага със следа към убийството на втория си баща, значи от това може да излезе страхотна история.
Джеф не се интересуваше от страхотната история. Мисълта му беше насочена единствено към Синтия. Сега се вкопчи във волана с дългите си пръсти. Успя да вземе и адреса и телефона й от прикрепения към нея социален работник. Беше прекарал много лета в Кейп Код. Затова така се отчая, когато се бе опитал да потвърди разказа на Синтия за заведението за хамбургери и не бе постигнал нищо. Но винаги отсядаше в Ийстъм, на около сто километра от Котюит.
Изход №8. Зави по Юниън Стрийт и се насочи към шосе №6А. Още около четири километра. Защо го изпълваше усещането за надвиснала опасност? Ако Синтия наистина бе попаднала на следа, която би могла да й помогне, можеше и да се намира в опасност.
Трябваше да натисне рязко спирачките, когато стигна Нобскъсет Роуд. Някаква друга кола, която не спря на знака стоп, излетя от Нобскъсет към шосе №6А. Дяволски глупак, помисли си Джеф, докато свиваше надясно и после наляво към залива. Осъзна, че цялата околност тъне в мрак. Токът беше изгаснал. Стигна до задънена улица и сви вляво. Вилата трябваше да се намира на тази криволичеща уличка. Номер шест. Караше бавно, опитвайки се да чете номерата, докато фаровете му осветяваха пощенските кутии. Две. Четири. Шест.
Джеф зави по алеята, отвори вратата и затича през проливния дъжд към вилата. Натисна звънеца, после си даде сметка, че след като токът беше спрял, той не звънеше. Потропа няколко пъти на вратата. Никой не се появи. Синтия не си беше вкъщи.
Понечи да слезе по стълбите, но някакъв необясним страх го накара да се върне и отново да потропа на вратата. След това натисна дръжката. Тя се завъртя в ръката му. Отвори.
— Синтия — понечи да извика и изруга, когато до него достигна миризмата на газ. Чуваше идващото откъм камината съскане. Докато тичаше да изключи крана, се спъна в проснатата фигура на Елвира.
Уили се размърда неспокойно на задната седалка в колата на Синтия. Беше в къщата вече повече от час. Мъжът, който бе пристигнал след това, се намираше там от петнадесет минути. Уили не беше сигурен какво да прави. Елвира не му бе дала точни указания. Просто искаше да е там, за да се увери, че Синтия ще си тръгне от къщата сама.
Докато се чудеше, дочу воя на сирени. Полицейски коли. Сирените наближиха. Изумен, Уили наблюдаваше как колите свиват по дългата алея към къщата на Ричардс и се насочват към него. От колите наизскачаха полицаи, втурнаха се по стълбите и затропаха по вратата.