Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Миг по-късно на алеята се появи лимузина и спря зад патрулните коли. Уили видя как от нея излезе едър мъж в тренчкот и изкачи стълбите към вратата по две наведнъж. Уили се измъкна тромаво от колата и застана на алеята.
Направи го тъкмо навреме, за да подхване Елвира, която се подаде, олюлявайки се, от лимузината. Дори в тъмното виждаше цицината на челото й.
— Скъпа, какво се е случило?
— Ще ти разкажа по-късно. Заведи ме вътре. Не искам да пропусна това.
В кабинета на покойния Стюарт Ричардс Елвира прекара най-приятните си часове. Посочвайки с пръст Нед, тя заяви с висок глас:
— Той насочи пистолет към мен. Пусна крана на газта. Удари главата ми в ръба на камината. И ми призна, че Лилиън Ричардс му е платила три милиона долара, за да нагласи Синтия да бъде обвинена в убийство.
Синтия се втренчи в доведената си сестра.
— Стига батериите в касетофона на Елвира да не са били изхабени, имам запис как и двамата признават вината си.
На следващата сутрин Уили приготви късна закуска и я сервира на терасата. Бурята бе утихнала и небето отново беше безоблачно синьо. Чайките се спускаха надолу и пируваха с плаващите по повърхността риби. Заливът беше спокоен и децата строяха замъци в мокрия пясък на брега.
Елвира, която не се чувстваше чак толкова зле след преживяното, беше завършила статията си и я продиктува по телефона на Чарли Евънс. Чарли й бе обещал най-красивата брошка, която може да се купи с пари, с толкова чувствителен микрофон, че да може да улови и цвъртенето на мишка в съседната стая.
Сега, докато дъвчеше намазаната с шоколад поничка и отпиваше от кафето, тя каза:
— Я погледни, Джеф идва. Колко жалко, че трябваше да се върне в Бостън снощи, но не беше ли прекрасен, като разказваше по новините тази сутрин историята и как Нед Крейтън си е развързал езика пред ченгетата? Повярвай ми, Джеф ще стигне далеч в телевизията.
— Този човек ти спаси живота, скъпа — обади се Уили. — Аз високо го ценя. Не мога да повярвам, че се свивах в онази кола като бръмбар, докато ти си се задушавала от газта.
Видяха Джеф да излиза от колата и Синтия да се втурва по пътечката и да се хвърля в прегръдките му.
Елвира бутна стола си назад.
— Ще изтичам да им кажа здрасти. Цяло удоволствие е да наблюдаваш как се гледат един друг. Толкова са влюбени.
Уили я хвана нежно, но непоколебимо за рамото.
— Елвира, скъпа — помоли я той, — поне този път, поне за пет минутки не си пъхай носа в чужди работи.
3
Уили оправя теч
Ако Елвира Миън можеше да погледне в кристална магическа топка и да види как ще се развият събитията през следващите десет дни, тя би сграбчила Уили за ръката и би изхвърчала от зелената стая. Вместо това седеше и бъбреше с останалите гости в шоуто на Фил Донахю. Днес темата не беше нито за оргиите, нито за измамените съпрузи, а за хората, чийто живот се бе преобърнал от това, че са спечелили големи суми от лотарията.
От шоуто на Донахю се бяха свързали с групата за подкрепа на спечелилите от лотарията и в края на краищата бяха подбрали най-тежките случаи. Елвира и Уили щели да бъдат нещо като контрапункт на останалите, беше им казала интервюиращата.
— Каквото и да означава това — измърмори Елвира на Уили след първоначалното им интервю.
За предаването Елвира си беше боядисала косата в приятен ягодоворус цвят, който омекотяваше ъгловатото й лице. Тази сутрин Уили я бе поласкал, че изглежда точно така, както когато за първи път я беше видял на танцовата забава в „Найтсъф Къламбъс“ преди повече от четиридесет години. Баронеса Мин фон Шрайбер бе долетяла в Ню Йорк от Сайпръс Пойнт Спа в Пебъл бийч, за да избере тоалета на Елвира за предаването.
— Непременно да споменеш, че първото нещо, което си направила, след като си спечелила от лотарията, е било да дойдеш на минералните извори — предупреди тя Елвира. — Откакто започна тази дяволска рецесия, бизнесът не е особено процъфтяващ.
Елвира беше облечена с бледосин копринен костюм и бяла блуза и носеше вечната си брошка слънце. Щеше й се да бе свалила десетте килограма, които бе качила, когато през септември с Уили ходиха в Испания, но Елвира знаеше, че и така изглежда много добре. Тоест много добре според нея самата. Не си правеше илюзии, че с леко изпъкналата си челюст и с едрата си структура някога ще може да се съревновава в конкурса за мисис Америка.