Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ерик понечи да тръгне към градината, но Гуен го хвана за ръкава.
— Ерик, била съм със Стефан. Последния път, когато беше тук, се качих в неговите стаи в „Опашката на пауна“… — Гласът й затихна, като че ли се срамуваше да говори. — Останаха ми белези от него, Ерик. Обича да удря, когато те обладава, и когато заплаках, това го разсмя.
Без да й каже нищо, Ерик хукна към ябълковата градина. Ру сграбчи Гуен за ръката и каза:
— Бягай в „Червената патица“ и намери Натан. Кажи му какво се е случило и нека бързо дойде в градината!
Девойката се спусна към хана. Тримата войници се загледаха след нея. После един изгледа Ру с открито любопитство.
— Ако не искате кръвопролитие, бягайте и намерите Оуен Грейлок и му кажете да дойде в старата ябълкова градина — подвикна им Ру.
После се стрелна с всички сили, за да догони бързо изчезващата сянка на Ерик. Слабичкият Ру беше един от най-добрите бегачи в града, но Ерик вече беше излязъл извън осветения от фенерите площад и се беше загубил по улиците, водещи към старата градина в края на града.
Ру летеше по улиците, подметките му чаткаха по настилката с такава сила, че сигурно събуждаха раздразнение и гняв сред живущите. Всяка стъпка звучеше като ръка, пляскаща шамари, и той усети как кръвта му кипва. Ру бързо се гневеше и бавно се успокояваше и предчувстваше, че предстои свада и че трябва да помогне на приятеля си. Въобще не харесваше Стефан, от това, което беше видял и разбрал за него, но с всяка крачка, приближаваща го към свадата, това чувство се превръщаше в сериозна омраза. Като остави зад себе си и последните сгради, той мерна Ерик някъде напред, после приятелят му изчезна в тъмнината.
Ру тичаше с всички сили, но Ерик беше обзет от ярост, която караше краката му да летят. Ру никога не го бе виждал да тича толкова бързо.
Мина през долното пасище, прескочи оградата и се озова в старата ябълкова градина, любимо място на младите любовници в топлите нощи. Дърветата хвърляха заплашителни сенки и Ру бе принуден да забави крачка. Изведнъж се озова пред Ерик, който се обърна, направи му знак да мълчи и прошепна:
— Насам.
Ру се ослуша, като се мъчеше да долови нещо, но чу само туптенето на собственото си сърце. После долови слабо шумолене, като търкане на дреха в дреха. Идваше от посоката, която бе посочил Ерик. Ру кимна.
Ерик се придвижи с дебнещата стъпка на ловец. Във всичко това имаше нещо много объркващо. Розалин никога не бе идвала с момче тук, в ябълковата градина, защото идването тук означаваше само едно нещо. А Ерик бе сигурен, че Розалин все още е девствена — все още бе много млада, за да си има любовник. Някои момичета, като Гуен, съзрели по-рано, се наслаждаваха на компанията на по-големите момчета, докато други бяха все още срамежливи. Розалин беше не само стеснителна и срамежлива, но извън хана на баща си се плашеше от момчешките компании. Разбира се, Ерик и Ру правеха изключение. Дори и най-невинният комплимент я караше да се изчервява и когато другите момичета започваха да си говорят за градските момчета, изпадаше в огромно притеснение. Ерик чувстваше със сърцето си, че тя е в опасност, и тишината в градината го плашеше. Ако някъде се любеше друга двойка, нощта щеше да носи звуците им.
Внезапно вик на момиче разцепи нощта, следван от звук на удар, после настъпи тишина. Ерик затича. Ру се поколеба за миг, след това го последва.
Ерик тичаше, без да мисли, натам, откъдето бе дошъл викът. И изведнъж видя Розалин и замръзна. Девойката лежеше до дънера на едно дърво, лицето й беше изподрано, а дрехите — разкъсани. Блузата й беше раздрана грубо, като откриваше гърдите й, а полата й беше дърпана така силно, че само около кръста й беше останал един парцал. Беше неподвижна и от носа й шуртеше кръв. Ерик почувства как в него се надигна нещо горещо и заслепяващо.
Някакво чувство за движение, отколкото нещо наистина видяно, го накара да мръдне вдясно и това спаси живота му. Пареща болка избухна в лявото му рамо — Стефан го бе пробол със сабята си. Ерик почувства как коленете му се подкосяват от неочаквания удар. После Ру прелетя край приятеля си и заби глава в корема на Стефан. Ерик почти припадна, когато стоманеното острие се измъкна от рамото му. Погледът му се замъгли, стомахът го присви и трябваше да се насили, за да не изгуби съзнание. Помъчи се да стане и тръсна глава, за да я проясни. Паническият вик на Ру за помощ му възвърна силите.