Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
Определено беше нервен и това бе наистина очарователно.
— Харесваш ли новите ми дрехи? — попита най-накрая.
— Приличаш на разхождаща се реклама на Армани.
— Това хубаво ли е или лошо?
— Хубаво. Определено е хубаво. Какво направи с костюма?
Притеснението, което бе стегнало лицето му, поотмина.
— Оставих го при служителя на „Армани“. Ще си го взема по-късно. А сега тръгваме ли?
Той протегна ръката си към нея, за да може Памела да я хване — сякаш бе принцеса. Или може би — помисли си тя, хвърляйки поглед към профила му — богиня. Тя го хвана под ръка и се изплъзна от стола. Можеше да се закълне, че усеща как всяко нервно окончание по голата й ръка настръхва при досега с неговата.
— Служителят в магазина на „Армани“ ми каза, че ако излезем от Цезар Палас, свием вдясно и пресечем улицата, ще стигнем до езеро с великолепни танцуващи фонтани.
— Фонтаните на Беладжио. Чувала съм за тях, но не съм ги виждала.
— Каза, че са съвсем близо — той повдигна вежди и я изгледа изпитателно.
Какво по дяволите трябваше да направи тя? Разбира се, че искаше да отиде с него, но дали разходката до фонтаните на Беладжио в… — тя хвърли поглед на часовника си — почти единайсет вечерта беше разумна? Естествено, единайсет вечерта във Вегас е като разходка в най-оживения час на кое да е друго място. Улиците щяха да гъмжат от хора, тичащи от казино в казино, нали така? Би трябвало всичко да е наред.
От друга страна, не искаше да сглупи и да бъде от жените, които постъпват прекалено глупаво. И определено не й се щеше да бъде накълцана на малки парчета от великолепен, но луд сериен убиец, а после един трагичен епизод от сериала „От местопрестъплението“ да описва последните й часове.
— Памела — той се отдели от нея за миг, за да хване ръцете й в своите. — Няма причина да се страхуваш от мен. — Погледът му улови нейния и го задържа.
Прочете в очите й колебание. Болеше го при мисълта, че тя не му вярва. Ако само знаеше кой е! Той бързо отхвърли прелетялата мисъл. Ако действително знаеше кой е, щеше също да познава миналото му и как бе прелъстявал и изоставял безброй смъртни жени. Ако знаеше истината, тя със сигурност щеше да се отдръпне от него и той не можеше да я вини. Но тя не знаеше. Мислеше, че е обикновен смъртен лечител. Нямаше основание да се отдръпва от него. Челюстта му се стегна решително. Този път копнееше да е различно. Този път наистина щеше да е различно — той щеше да го направи такова.
Аполон заговори, преди да успее да се спре.
— Никога не бих те наранил, нито бих позволил друг да ти причини болка. Σου δίνω τον όρκο μου3 10.
Чуждоземните думи сякаш се задържаха във въздуха около тях и за момент Памела си ги представи обагрени в ярка златиста светлина. После примигна и образът се разсея като пушек в мрака.
— Какво каза? — попита тя.
— Казах, че ти давам моята клетва. Трябва да знаеш, че в страната ми клетвата е нещо свещено и се нарушава само от човек, който няма чест.
Думите му я развълнуваха, но още повече я развълнува самият той. Физическото му обаяние беше очевидно, но тя бе запленена не само от красотата на тялото му. В него имаше нещо, което я привличаше вътрешно — нещо, което разпознаваше като близко и… Сърцето й препускаше в гърдите, докато осмисляше какво бе то: в него виждаше себе си. В очите му съзираше ехото на нещо, което бе носела вътрешно с години, копнежа за повече… и невъзможността да го намери.
— Защо не си с някоя приятна жена, вместо да каниш на практика една непозната да излезе с теб?
Усмивката му беше като зора, която разпръсва мрака на нощта.