Залавянето на Вълка от Уолстрийт

И след като постъпих в университета „Американ“, всичко това ме обзе още по-здраво. Започнах да излизам с едно момиче от много богато семейство. Баща й, Дейвид Ръсел, беше натрупал няколко милиона от подвързване на книги. Не ще и дума, че оцени страхотно плажната ми дейност. Даже на едно парти у тях взе да ме представя на всичките си гости с думите: „Ето, за това момче ви разправях!“. После ме накара да опиша пред всички как съм ходел още в шест сутринта при оня грък да зареждам хладилните чанти с италиански сладолед, как после съм ходел по плажа от хавлия на хавлия да го продавам и как съм бягал от полицаите, когато ме подгонели за това, че нямам разрешително. А гостите му, естествено, бяха до един във възторг. Даже вдигнаха тост в моя чест: „За здравето на утрешния милионер!“.

При спомена на лицето ми огря усмивка.

— Още бях предпоследна година в гимназията, но усещах, че са прави. Знаех си, че един ден ще забогатея; знаеха го и приятелите ми. Още докато продавах по плажа, изкарвах двойно повече от останалите търговци. И то, без да смятаме нито намазаните с масло гевречета, нито мидените герданчета. Чисто и просто работех по-дълго и по-усилено от всички останали, дори и от Елиът, който също бачкаше яко. Но в края на всеки ден, като си брояхме парите, моите винаги бяха с петдесет на сто повече от неговите.

Спрях да си поема дъх и да преценя температурата на онези, чийто пленник бях. Какво ли си мислят, питах се? Могат ли изобщо да вникнат в човек като мен? Та аз бях от съвсем различна порода. А в сравнение с Вещицата направо бях от друг вид. Както и да е, всички ме слушаха онемели. Гледаха ме така, сякаш ми хлопа дъската, да речем.

А аз се впуснах в първите години на пълнолетието ми.

— Та като завърших гимназията, реших да следвам за зъболекар, понеже там се изкарват сума ти пари. Сега, като се сетя, ми става смешно: как изобщо съм можел да мисля, че пътят към богатството минава през стоматологията? Но до голяма степен го отдавам на всички онези глупости, които майка ми ми шепнеше в ухото, докато растях. — Вдигнах рамене. — Единственият друг вариант пред мен, си мислех тогава, е да уча за лекар, но медицината ми се стори безнадеждно далечна. Първо стажуваш, после работиш в отделение, караш специализация — абе дълга работа. Накрая се успах и за приемния изпит, което окончателно реши въпроса. Помислете си само: как ще кажа на майка си, че съм се успал за изпита, чийто резултат чака от мига, в който съм излязъл от утробата й? Та нали буквално ще й разбия сърцето! — И кимнах с необходимата сериозност.