Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Ужас! — възкликна Вещицата. — Това сигурно я е довършило! — Стисна тънките си устни и ме загледа заплашително.
Я виж ти, рекох си! Вещицата май много си пада по майка ми! Явно майчината ми доброта е неотразима.
— Да, Мишел — рекох й. — Наистина то щеше да довърши майка ми, с тази разлика, че аз, естествено, не й го съобщих. — И виновно свих рамене. — Прекалено много я обичах, че да съм откровен с нея. Плюс това става дума за майка ми, а аз нея си я лъжех от петгодишна възраст. — И се ухилих дяволито на Вещицата. — Та от какъв зор точно тогава трябваше да й кажа истината, Мишел?
Вещицата ми отвърна безсловесно, само с двукратно сбръчкване на носа.
Божичко! Бързо тръснах глава, дано се отърва от магията й.
— В крайна сметка — рекох с лек трепет в гласа — съобщих на мама, че следването ми върви по вода, после се скрих в Мериленд за четири месеца, тренирах по цял ден и се печах на слънце. По това време на годината в Балтимор е много хубаво, така че времето ми бързо минаваше. Още имах от изкараните от плажа пари, та си живеех съвсем прилично. Накрая, за венец на всичко, продадох на търг целия си зъболекарски инструментариум — фрези, свредла, шмиргели, марли — всичко. Бяха ни накарали да си купим тия боклуци, преди да ни запишат, и се чудех къде да ги дяна.
— Ама ти сериозно ли разпродаде цялото си зъболекарско оборудване? — почеса се по главата Агента маниак.
— Ако щеш, вярвай! — кимнах. — Разлепих обяви из целия колеж и бая клиенти се явиха. — Усмихнах се гордо. — Нали разбираш, Грег? Още оттогава бях наясно със значението на търсенето и предлагането. И знаех, че ако искам да се получи сериозен търг, трябва да се явят повече наддаващи. Затова и рекламирах така масово. — И пак свих рамене по капиталистически. — Жалко, че не си присъствал — голям майтап беше тоя търг. Проведох го в лабораторията по стоматология, заобиколен от колби и бунзенови горелки. Явиха се петдесетина-шестдесет студенти, повечето по бели престилки. А аз бях със синя пластмасова козирка, все едно приемах залагания на някакви конни състезания.
В началото масово се притесняваха, та им направих малко театро. Почнах да говоря скорострелно, както правят водещите на аукционите, и нещата се задвижиха. „Окей, окей! — виках. — Пред вас е една прекрасна високоскоростна ръкохватка, производство на нашите добри приятели от «Стар Дентал Лабс». Направена е от инокс, самоохлажда се и вдига двайсет хиляди оборота в минута. Предлага се в оригиналната й опаковка, с доживотна гаранция. Вижте каква красота е! — И вдигнах ръкохватката да я огледат. — Задължително е да имате подобна вещ, ако наистина възнамерявате да предлагате на пациентите си първокласни стоматологични услуги. Ако я купите от някой търговец, ще ви струва цели деветстотин и петдесет долара. Някой дава ли двеста?… Чувам ли двеста?… Искам само двеста…“
И тогава един младеж с голям рижав перчем и рогови очила вдигна ръка и рече: „Аз плащам двеста!“. А аз продължих: „Чудесно! Имам начална цена от двеста долара от изключително умния господин в бяла престилка и с рогови очила. Някой да дава двеста и петдесет?… Очаквам двеста и петдесет… Има ли желаещ на двеста и петдесет? Боже мой! Разбудете се бе, хора! Направо без пари ще ви излезе! Не забравяйте, че е самоохлаждаща се и впръсква вода да охлажда и зъба на пациента. Последен писък на техниката…“. При което някакво момиче азиатче, с абсолютно гладка кожа и с фигурата на пожарен кран, вдигна ръка и обяви: „Аз давам двеста и петдесет долара!“. При което аз подхванах: „А-а, чаровната дама в бяло предлага двеста и петдесет. Явно е ценителка на подобно оборудване. Браво, госпожице!“. И продължих в същия дух, докато докарах цялата зала до екстаз.