Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Там именно се запознах с Елиът Лоуенстърн; продавахме заедно сладолед по плажа. — И посочих с глава списъка ми на злодеите, крадците и негодяите. — Не се съмнявам, че Елиът ви е прекрасно познат. И той е в оня списък, някъде в самото начало. — Свих рамене, да покажа колко не ми пука от това, че ще накисна Елиът Лоуенстърн. Защото бях сигурен, че заплашен с нещо повече от няколкочасов затвор, Елиът — по прякор Пингвина — заради тънкия му дълъг нос, компактното му шкембенце и леко кривите крака, с които пристъпваше като някой мигриращ пингвин — моментално щеше да кандиса да сътрудничи. В интерес на истината свидетел съм бил как се огъва при полицейски разпит, и то при значително по-нисък залог. Това стана навремето, докато продавахме сладоледа. Когато го заплашваше глоба от някакви си мижави петдесет долара за това, че нямал разрешително. А той, вместо да си я плати и да мълчи, взе, че натопи всички останали плажни търговци, включително и моя милост. Така че, предявяха ли му Агента маниак и Копелето обвинителен акт, Пингвина щеше да пропее на улица „Съдебна“ с ентусиазма на Селин Дион.
Тъкмо се канех да продължа разказа си, когато Копелето ме прекъсна:
— Много ми е чудно, че в светлината на всичко сторено впоследствие от теб продължаваш да смяташ продаването на сладолед за закононарушение. — И сви копелдашките си рамене. — Според повечето хора това си е напълно честен начин едно хлапе да спечели някой долар.
Странно, рекох си, Копелето повдига един основен въпрос, а именно, какво точно наричаме „закононарушение“? Навремето почти всичките ми познати (и връстници, и по-възрастни) възприемаха сладоледената ми търговия за съвсем почтено занимание. Дори ме хвалеха отвсякъде. А голата истина си е, че престъпвах закона, тъй като търгувах без разрешително.
Но престъпление ли извършвах наистина? Нима няма закони, за които да се предполага, че няма да се спазват? Та не гледахме ли просто да припечелим по някой долар по съвсем честен начин? Да не би да не правехме по-приятен престоя на плажа за хилядите нюйоркчани, на които иначе щеше да им се наложи да минат сума ти път по дървените тротоари (пълни с остри трески) и да се редят на опашка пред щанда на концесионера, зад който намусеният юноша сигурно щеше да им плюе на храната в мига, в който му обърнеха гръб? Излиза, че двамата с Елиът всъщност сме извършвали едно добро дело, макар от най-техническа гледна точка да сме нарушавали закона.
— Ами, казано съвсем накратко — обърнах се към Копелето, — ние наистина престъпвахме закона. Извършвахме разносна търговия без разрешително, което, за добро или зло, се явява наказуема простъпка от категория „С“ в щата Ню Йорк. А в допълнение към това нарушавахме и данъчното законодателство, тъй като изкарвахме по двайсет хиляди за едно лято, без да декларираме и пукнат цент. А в допълнение и към това, когато навърших осемнадесет, започнах покрай сладоледа да продавам и гердани от мидени черупки. Тъй де, рекох си, така или иначе цял ден обикалям по плажа, що да не се възползвам и от недоразвития пазар за евтина бижутерия? — И свих рамене по капиталистически. — Отидох на бижутерската борса в манхатънския квартал Челси, купих две хиляди герданчета, след което наех няколко хлапета от прогимназията да ги разнасят по плажа. Трима бяха и ги продаваха за по четири долара. И понеже на мен ми струваха само по петдесет цента, дори след като платях по петдесет долара заплата на ден на всяко едно от хлапетата, пак ми оставаха чисти двеста долара. И то — в добавка към печалбата от сладоледа!
Аз, естествено, нито им бях извадил трудова застраховка, нито им отчислявах някакви данъци. Да не говорим, че и те търгуваха без разрешително. Така че не само нарушавах закона, ами и корумпирах и група невинни четиринадесетгодишни.
Включих в бизнеса и майка си. Карах я да става още в пет, да прави варени гевречета и да ги маже с масло. Тях ги продавах между девет и единайсет часа, когато слънцето още не беше напекло и сладоледът не се харчеше много. Така че нарушавахме и всякакви там санитарни закони, като приготвяхме храна в неинспектирано помещение, независимо от това, че майка ми не само е голяма чистница, но и спазва стриктно еврейските изисквания кашер за приготвяне на храната. Не съм чул някой да се е натровил.