Залавянето на Вълка от Уолстрийт

А той с неочаквано дълбок глас ни рече: „Добре дошли на всички в Балтиморския колеж по хирургична стоматология. Всички вие имате правото днес да се гордеете със себе си за това, че сте приети в едно от водещите стоматологични учебни заведения в САЩ“. Млъкна и остави думите му да висят във въздуха. Дотук добре, рекох си. А той продължи: „Онова, което ще научите през следващите четири години, ще ви гарантира едно високоуважавано обществено положение, както и сравнително охолен живот. Така че да се поздравим един друг с ръкопляскане. Напълно сте го заслужили. Добре дошли на всички! Добре дошли!“. Вдигна микрофона над главата си и всички заръкопляскаха.

Всички освен мен, имам предвид. Буквално се чувствах съсипан. Честно казано, още на мига осъзнах каква огромна грешка правя. — Разкърших врат, че да не се разстроя от неприятния спомен. — Започна се от начина, по който бе казал „сравнително“. Живо шикалкавене си беше, мама му стара! На копелето му беше съвсем, ама съвсем ясно, че златният век на стоматологията е приключил, и съвестта не му позволяваше да ни лъже, че ще живеем в абсолютно охолство. Предпочете да го увърта, затова каза сравнително охолство, което е съвсем различно нещо.

За мой най-голям ужас обаче, като се огледах из залата, не видях никой друг с разтревожен вид. На тях всичко им се струваше прекрасно, в розово, пляскаха си щастливо с ръчички и гледаха замечтано: Утрешните Стоматолози! Никога няма да забравя този миг или поне иронията, която се съдържаше в него, понеже, докато те си ръкопляскаха, на мен ми идеше да си прережа вените. — Млъкнах и пуснах дълбока въздишка. После, с намек за тъга в гласа ми, добавих: — Истината бе, че далеч преди това бях осъзнал каква грешка правя. От дете още си го знаех.

Така де, кого будалках всъщност? Откъде у мен толкова търпение да уча през всичките тези години? — И отчаяно поклатих глава. — Родил се бях само с половината уравнение — страхотен ум и невероятно дар слово, но ми липсваше търпение. Исках да забогатея бързо, исках всичко на мига. И това предопредели падението ми. След като сума ти лета наред изкарвах по толкова много пари от плажа, се бях настървил. Бях потенциална катастрофа, която всеки един момент можеше да се случи. Фучах като спортна кола по магистралата с над триста километра в час и или щях да победя, или да се разбия и да изгоря като космическата совалка. Или едното, или другото.

Свих устни и мрачно поклатих глава.

— За голямо съжаление, инстинктът ми не бе ми изневерил. В мига, в който стихнаха аплодисментите, деканът приближи уста към микрофона и каза: „Ще ви издам една малка тайна. Златният век на стоматологията приключи. — И кимна еднократно. — Ако сте дошли само за да печелите купища пари, много сте сбъркали. Затова ме послушайте: моментално си тръгнете и никога повече не се връщайте. Няма защо да се мъчите. На този свят има далеч по-добри начини за забогатяване.“ После каза още куп неща, но те ми минаха покрай ушите, понеже ме интересуваше единствено къде се намира аварийният изход. А той продължи да човърка с ножа в раната: „Не забравяйте, че целта ви е да практикувате профилактична стоматология. Така че, ако практикувате професията си както следва, ще срещате пациентите си все по-рядко“. И пак закима, сякаш бе произнесъл някаква изконна мъдрост. Продължи да приказва, но аз престанах да го слушам. Ако трябва да съм точен, самият аз бях се разприказвал: „Извинявайте… пардон… ако обичате…“ докато си проправях път да изляза посред словото му. Спомням си как всички ме гледаха едно особено и как изобщо не ми пукаше. — Спрях за ефект. — Та така прекъснах следването си по стоматология още на първия ден. Той, деканът, е виновен за това. Най-големият ми проблем обаче бе как ще го съобщя на майка ми.