Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Та Алън живееше в апартамент 5К, а аз — в 5F, и от пеленачета сме първи приятели. Несъмнено ви е известно, че именно аз го обучих и финансирах и изобщо му разясних играта. — Всички кимнаха. — А за отплата той и Брайън ми плащаха възнаграждение, превишаващо пет милиона долара годишно. Но аз пак избързвам. Това стана доста години по-късно.

Копелето кимна.

— Одеве спомена, че в юношеството си си нямал проблеми с дисциплината; не са ли те задържали по никакъв повод? Нямаш ли прояви на малолетен престъпник?

Поклатих отрицателно глава и ми идеше да го фрасна това копеле заради намека му, че от най-ранни години съм бил калпав. Но се ограничих с думите:

— Както вече казах, бях добро дете, пълен отличник. — Замислих се за миг. — Това се отнася и за останалите членове на семейството ни. Първите двама от първите ми братовчеди завършиха Харвард като отличници на съответния випуск. И двамата сега са лекари. А вероятно ти е известно, Джоел, че брат ми е един от най-високоуважаваните адвокати по здравни дела в цялата страна. Доскоро играеше покер с някои твои приятели от федералната прокуратура, макар да му се наложи да престане, след като започнаха да ме разследват. Трябва да му е станало доста неудобно.

Копелето кимна с уважение:

— Не го познавам брат ти, но съм слушал само най-хубави неща за него. Не мога да се начудя, че между двама ви изобщо има някаква родствена връзка.

— Да бе — измърморих, — ебаси и шибаното чудо. Но факт е, че наистина сме роднини, а и аз бях точно такъв, какъвто бе и той в детството си. Е, като характери може и да се различаваме — той например е по-контактен, а аз съм по-затворен — но в учението ни най-малко не му отстъпвах. Да не кажа, че бях по-добрият. На мен ученето ми се удаваше невероятно лесно. Дори след като пропуших марихуана — още в шести клас, — не престанах да съм пълен отличник. Дрогата започна да ми пречи едва към десети клас.

Агента маниак буквално се втрещи:

— Пропушил си марихуана още в шести клас?

Кимнах с някакво изкривено чувство за гордост:

— Точно така, Грег, на единайсетгодишна възраст. Баткото на един от приятелите ми бе дилър на марихуана и когато с Алън преспахме една нощ у приятеля ни, брат му ни отвори очите. — И се усмихнах, като си дадох сметка колко луд трябва да съм бил, че да пуша марихуана на единайсет. — Както и да е, навремето марихуаната не бе толкова силна, колкото е сегашната, та не ме хвана кой знае колко. Изобщо не се стигна до отскачане от стените, както в зрялата ми възраст. — Подсмихнах се. — В продължение на две години изпушвах от време на време по някое козче, но абсолютно без никакви проблеми. Поради което родителите ми продължиха да смятат, че всичко е нормално.

Млъкнах за миг да им проуча физиономиите — а те изразяваха различни степени на скептичност, — след което продължих: