Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Той рязко обърна глава наляво, а Бастиян, Денал, и останалите се наредиха около него, Конлан и Аларик. Девет от най-смъртоносните хищници някога стъпвали по земята и пътували по океаните й, с черни палта, веещи се зад тях, се изгубиха във влажната мъгла и се насочиха към миниатюрна къща, приютила една спяща човешка жена.
И щом я видя отново, ще осъзная, че това безумно привличане е било нещо мимолетно. Ще я отведем на сигурно място за по-късно проучване и после ще си върнем Тризъбеца. Нищо не се е променило.
Само че годините прекарани в обучение за неговото самосъзнание, му се подиграваха.
Глупак. Всичко се промени. Тя го промени.
Но дори и със своята дисциплина, обучение и остра като кинжал логика, всичко се отнасяше до проблема, че всъщност не знаеше коя тя имаше предвид.
Глава 10
Райли отново погледна към часовника, за трети път през последния час. Беше спала, колко? Двадесет минути, може би? След като остави две, на практика несвързани съобщения на гласовата поща на клетъчния телефон на Куин, това е.
Тя се претърколи и седна. Не беше особено изненадващо, че не се рееше в пухкавия свят на сънищата, предвид случилото се. Мислите й препуснаха към Дина и бебето, след това към Морис. Потръпна, когато най-накрая я връхлетя закъснялата реакция5.
— Можеше да съм аз. Той се опитваше да убие мен — прошепна тя, след това обгърна с ръце коленете си и се заклати напред-назад. По цялото й тяло преминаха тръпки, като си припомни преживяния ужас и седна разтреперана, когато сълзите започнаха да се стичат по бузите й. — И не беше единственият. Онези мъже тази вечер — ако той не бе там…
Конлан.
Самата мисъл за името му извика образа на лицето му в ума й. Изтънчени, аристократични скули. Силна челюст. Устни, които трябва да са били изваяни от най-талантливите ангели.
Трепетна топлина се разля в корема й. Тази целувка. Това беше… нещо. О, я се съвземи, Райли. Ангели, за бога. Не е като да не си виждала красиви мъже преди.
— Никой като него — прошепна тя в тъмнината на спалнята си. — Никога някой като него. Никога някой, който е успявал да нахлуе в ума ми. — Освен Куин. Двете със сестра й винаги са съумявали да споделят почти телепатична форма на комуникация. Никога не се бяха замисляли особено върху това; всеки знаеше за способностите за общуване между близнаците. Десет месеца разлика беше достатъчно близо до това да бъдат близначки.
Но никога не й се беше случвало с някой друг. Никога с непознат. Никога с невероятно великолепен мъж, който е спасил живота й, или поне я е избавил от отвратително нападение. Конлан.
Тогава чу глас, нежен, но настойчив, в ума си.
Да, тук съм.
След това усети загрижеността му, остра и дива. Имаш ли нужда от мен? В опасност ли си?
Тя вдигна ръка, сякаш можеше да докосне ярките емоции, завихрили се в нея. Не нейните чувства. Неговите.
— Тъй като това е сън, защо пък да не ти отговоря. Защото това трябва да е сън, нали? Само леко ПТСР, за завършек на деня ми. — Райли избърса сълзите от лицето си.
Да. Това трябваше да бъде. Нищо от цялата работа не се бе случило в действителност. Никой не можеше да накара океана да се държи по този начин.
Дори и вампирите.
Какво е ПТСР? И защо лъжеш себе си? Знаеш, че съм истински, акнаша. Чуваш ме в ума си. Усещаш емоциите ми, макар да нямам идея дори как е възможно това.
Райли се засмя. Не можа да се сдържи. Гласът му бе като хладните вълни на океана и сякаш милваше успокояващо изострените й нерви.
И извади от строя спокойствието й до степен на вълнение само за десет секунди.
Как въобще беше възможно това?
— Добре, господин Плод на моето въображение. Какво пък, по дяволите. Ще играя играта. ПТСР означава посттравматично стресово разстройство. Което преживявам след като Морис почти ме застреля. — Тя се разсмя отново. — Страхотен случай, както виждаш. Искам да кажа, на мен не ми се полагат халюцинации за пухкави облачета и розови слончета. Трябваше да си измисля убийствено разкошен мъж, който може да споделя мислите и чувствата си с мен.
Райли стана и се отправи към банята.
— Трябва да имам някакви хапчета тук някъде. Може би малко валиум?
Тогава отново почувства раздразнението му, когато настроението му се помрачи.
5
Имунен отговор на индивида, който започва 24 или 48 часа след като лицето е било изложено на действието на антигена или стресовия фактор. — Б.пр.