Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Въпреки всичко тази информация позволи на Чан, след като се запозна с личността на Трапинг, с местоположението на къщата му, каретата му и казармите на полка, да заеме позиция пред външно министерство, убеден, че това е ключовото място. Така действаше той и макар да правеше тези разследвания, за да разбере по-добре задачата си, истината беше, че ги правеше и за да държи ума си зает. Ако беше просто брутален убиец, можеше да заколи Артър Трапинг на куп места — просто трябваше да тръгне след него и да изчака да остане сам на улицата. Фактът, че в крайна сметка можеше да се стигне и до това, не променяше желанието му да разбере причините зад действията си. Не беше гнуслив в работата си, но добре съзнаваше, че поема риска сам и че клиентът винаги може да реши да се подсигури, като нареди нещата така, че и Чан да стане жертва на неприятни обстоятелства. Колкото повече знаеше — за клиентите си и за целите им, — толкова по-сигурен се чувстваше. В този случай много добре съзнаваше, че замесените сили са много по-могъщи и влиятелни от Трапинг и сърдития му подполковник и че трябва да внимава да не привлече вниманието им. Ако щеше да свърши работата, най-добре беше да я свърши възможно най-незабележимо.
Същия следобед и следващия каретата на Трапинг го отвеждаше от казармите до външното министерство, където той прекарваше по няколко часа. Всяка вечер каретата го закарваше в дома му на площад „Хейдриън“ и полковникът си седеше вкъщи, без да приема някакви забележителни посетители. На втората вечер, докато наблюдаваше прозорците на Трапинг от сенките на декоративните храсти, Чан се стресна от една минаваща покрай него карета. На вратите й бе изрисуван гербът на външно министерство. Каретата не спря пред вратата на Трапинг, а продължи към къщата от другата страна на площада. Чан се затича нататък и успя да зърне елегантен мъж с тъмно палто да слиза от каретата и да влиза през вратата на номер 14, натоварен с няколко дебели папки. Каретата замина. Чан се върна към наблюдението си. На идната сутрин в Библиотеката отново погледна списъка на служителите на министерството. Заместник-министър Харалд Крабе живееше на площад „Хейдриън“ 14.
На третия ден отново отиде до министерството и застана на края на площад „Света Изобел“, откъдето можеше да наблюдава едновременно и кръстовището, и излизащите от задната уличка карети. Гледаше как служителите на министерството влизат и излизат и чакаше Трапинг. Въпреки всички намеци за интрига около полковника Чан го смяташе за сравнително лесна мишена. Ако повтореше действията си от предишните две вечери, нямаше да е трудно да влезе през прозореца на втория етаж (по водосточната тръба, чиято издръжливост бе проверил предната нощ) и да се вмъкне в стаята на Трапинг (чието местоположение бе установил, като бе наблюдавал светлината в прозорците, докато Трапинг се качваше на третия етаж, за да си легне). Не бе изяснил в ума си точния метод — щеше да зависи от конкретните обстоятелства в стаята. Щеше да си носи бръснача, но щеше да е взел и отрова, която за невнимателния поглед щеше да сочи към апоплектичен удар, нещо, което не беше нечувано за мъж на възрастта на Трапинг. Ако някой го сметнеше за убийство, това щеше да е още един сигнал за интригата и залозите за издигането на Трапинг. Чан не се интересуваше особено от другите в къщата. Госпожа Трапинг спеше отделно от съпруга си, а ако избереше правилно момента, прислугата щеше да е далеч от стаята.
В два прекоси площада и си купи пай с месо. Изяде го, докато се връщаше на позицията си. Усмихна се с пълна уста, когато мина покрай скулптурата на света Изобел. Истински противният вид на композицията — крещяща сантименталност, пресилен патос — не му пречеше да намери зловещо удоволствие в образа на светицата и извиващите се змии, които се гърчеха по хлъзгавата й плът. Изумяваше го това, че подобно произведение е издигнато на обществени разноски на толкова открито място, но виждаше разтуха в радостното благоговение пред нещо толкова очевидно противно. Това някак възвръщаше вярата му, че самият той има място в този свят. Дояде пая и избърса ръце в панталоните си.
В три се появи полковата карета на Трапинг, празна, и зави наляво към казармите на Четвърти драгунски полк. Полковникът бе влязъл през задния вход и смяташе да излезе от другаде. В четири и петнайсет Чан видя на същото място една министерска карета. От едната страна в каретата седеше Харалд Крабе, а на отсрещната седалка — проблясък на червено и златно през прозореца — седеше Артър Трапинг. Чан сведе поглед, докато минаваха, и проследи накъде отиват. Щом завиха зад ъгъла, се затича да хване карета.