Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Както очакваше, министерската карета пътуваше за площад „Хейдриън“ и той лесно я проследи. Не очакваше обаче, че ще спре пред номер 14 и че двамата мъже ще влязат вътре. А когато се появиха отново след няколко минути, каретата ги откара право в северозападната част на града. Мъглата се сгъстяваше и Чан се премести до кочияша, за да вижда по-добре накъде го води набелязаната му жертва — въпреки че зрението му бе слабо в спускащия се здрач. Кочияшът мърмореше — това бе далеч от обичайните му курсове — и Чан бе принуден да му плати много повече, отколкото заслужаваше. Замисли се дали просто да не му вземе каретата, но не се доверяваше нито на зрението, нито на уменията си като кочияш, а и не искаше ненужни кръвопролития. Скоро излязоха от стените на стария град, подминаха новите сгради и тръгнаха през провинцията. Пътуваха към Ориндж Канал, който стигаше чак до океана, и каретата пред тях не показваше признаци на спиране.
Пътуваха почти два часа. Отначало Чан накара кочияша да се държи на разстояние, така че едва да виждат другата карета, но тъй като се стъмваше, им се наложи да се приближат, за да видят, ако завие нанякъде.
Първоначално Чан бе тръгнал след Трапинг като продължение на плана си, а после с мисълта, че може да го хване сам на някое пусто място в провинцията; където убийството щеше да е по-лесно. Но колкото повече продължаваше преследването, толкова по-глупаво изглеждаше. Ако искаше просто да го убие, трябваше да обърне и да опита на следващата вечер. Дългото пътуване със заместник-министър Крабе беше свързано с някаква интрига, със Сонк и с военното министерство и макар да бе любопитен, Чан не знаеше в какво се забърква, а това винаги беше глупаво. Освен тези изпълнени със съмнение мисли, той осъзна, че му е студено — вятърът откъм морето пронизваше до кости. Тъкмо се канеше да каже на кочияша да спре, когато той го потупа по рамото и посочи напред към някаква светлина.
Чан му нареди да спре и му поръча да го чака петнайсет минути. Ако не се върнеше, кочияшът можеше да го остави и да се прибере в града. Онзи не възрази — със сигурност беше измръзнал също като Чан и все още недоволстваше от неочаквано дългия курс.
Чан слезе от каретата и си свали очилата — сега всяка светлина беше по-добра от нищо.
Министерската карета бе спряла до няколко други. Той се приближи колкото посмя по пътеката, след което отби от нея и приклекна в тревата.
Зад каретите лъщеше вода, а до брега бе вързана голяма лодка. Трапинг и Крабе последваха другите по брега до две каруци, натоварени с дървени кутии, очевидно свалени от лодката. Мъжете — общо шестима — се качиха на каруците и те потеглиха.
Чан се замисли какво да прави. Ако тръгнеше след каруците, щеше да остане без карета. Реши да го направи — в края на краищата му се бяха случвали и по-лоши неща, а това можеше да се окаже идеална възможност да изпълни задачата си. Каруците обаче се движеха много по-бързо от него и скоро той вървеше сам в мрака. Вятърът бе леден. Вървя поне половин час, докато не видя каруците, завързани пред задния вход на някаква огромна сграда — не можеше да каже дали е парвенюшка приумица, или едновремешен замък. Кутиите ги нямаше, мъжете също…
Все още ядосан от срещата с Аспиш, Чан се върна в „Морският плъх“ и с облекчение видя, че всички, присъствали когато бе дошъл войникът, все още са там. Застана на прага за миг, за да го видят всички, и отвърна на погледите им с многозначително кимване. След това отиде до всеки поотделно — включително Николас, бармана — и остави до чашите им по една златна монета. Само това можеше да направи, а ако някой от тях решеше да действа зад гърба му, останалите щяха да го сметнат за нарушаване на споразумението и това щеше да се отрази зле на предателя. Поръча си още една чаша горчив шоколад.
Реши да изчака Аспиш да направи нещо. В най-добрия случай Ноланд Аспиш беше глупак, който се надяваше да спечели, ако някой друг убие полковника му, а в най-лошия беше част от по-голяма интрига, което означаваше, че е лъгал Чан още от самото начало. И в двата случая Аспиш едва ли щеше да предприеме нещо. Въпреки портфейла в палтото си Чан съжаляваше за цялата сделка. Отпи глътка шоколад и се намръщи.