Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Чан бе прекарал последните три дни в планиране на убийството на Артър Трапинг. Изглеждаше достатъчно просто. Трапинг бе амбициозният зет на Анри Сонк, богат производител на оръжие. За да намери пост, подходящ на статута му на наскоро женен мъж, той бе купил с парите на жена си престижно назначение в Четвърти драгунски полк, но не беше войник и отличията му бяха резултат от присъствието му на две провинциални схватки. Същинските подвизи на Трапинг се свеждаха до поглъщането на героични количества портвайн и едно дълго боледуване от дизентерия. Когато полкът му бе възнаграден със значителна промяна в задълженията, изпълнителният офицер на Трапинг, многострадалният подполковник — професионален войник, който, ако можеше да му се вярва, не искаше толкова да командва сам, колкото да разчисти мястото за някой истински достоен човек — бе предприел доста забележителната стъпка да наеме Кардинал Чан.
Убийства не бяха обичайната дейност на Чан — не че не бе убивал и преди. По-често, както предпочиташе да мисли, го наемаха, за да повлияе на дадено поведение чрез насилие или информация, или и с двете, ако се налагаше. През последните месеци обаче усещаше нарастващо безпокойство, все едно при всяка своя стъпка чуваше едва доловимото тиктакане на часовник, че животът му върви към някакво неразбираемо отчитане. Може би беше заради болестта на очите му — някаква неопределена мъчителна тревога, породена от това, че виждаше зле. Той не позволяваше на този прокрадващ се ужас да влияе на действията му, но когато Аспиш му предложи високо заплащане, видя в него възможност да се скрие от поглед, да пътува, да изчезне в някоя пушалня на опиум — каквото и да е, докато облакът на лошото предчувствие не отмине.
Не че вярваше на това, което Аспиш му бе казал за задачата. Винаги имаше и друго — клиентите винаги лъжеха, криеха. През първия ден Чан направи някои проучвания, рови се в социалните регистри, в стари вестници, генеалогии и както винаги, връзките просто чакаха да ги открие. Трапинг бе женен за Шарлот Сонк, средното от три деца, между Анри — най-големия, и Франсис, все още ерген и току-що завърнал се от дълго пътуване в чужбина. Макар че бедният подполковник Аспиш можеше да смята, че повишението на статуса на полка се дължи на триумфите му в колониите, Чан бе открил, че заповедта за инвеститурата на Четвърти драгунски като Полк на Принца (или като Полк на пияния непрокопсаник, развратник и содомит, както Чан предпочиташе да го нарича наум) е издадена ден след като „Оръжейници Сонк“ се съгласили на по-ниски условия за изключителен договор за снабдяване с нови оръдия на цялата морска и брегова защита. Мистерията беше не защо полкът е повишен, а защо Анри Сонк смяташе, че толкова скъпа сделка си заслужава. От любов към единствената си сестра? Чан се бе изсмял презрително и беше отишъл да търси друг архивист, когото да тормози.
Точното естество на новите задължения на полка не се обясняваше в никой официален документ, който успя да открие: навсякъде просто повтаряха като папагали това, което бе прочел във вестника — „отбрана на двореца, министерски ескорт и церемониални задължения“, което беше вбесяващо неясно. Чак след като се поразходи, го осени къде всъщност е издадено съобщението. Отново откъсна архивиста от другите му задължения, за да му намери папката със събраните съобщения, и после го видя на корицата на самата папка — беше издадено от министерство, но не от министерството на войната. Примижа срещу листа и печата отгоре. Външно министерство.
— Каква работа има външно министерство да обявява и, по подразбиране, да урежда въдворяването на нов полк за „отбрана на двореца, министерски ескорт и церемониални задължения“? — сопна се той на архивиста, който запелтечи:
— Пише „министерски ескорт“, а външно министерство все пак е едно от министерствата…
Чан го прекъсна с груба молба за списък на висшия състав на външно министерство.
Прекара цял час, бродейки сред тъмните рафтове — служителите не го гонеха, защото смятаха, че е по-добре не им се мярка пред очите, отколкото да им се мотае в краката — и разместваше тези основни неща в ума си. Независимо от останалите задължения на полка най-важната му работа щеше да е под егидата на външно министерство. Това можеше, да се отнася единствено до някакви дипломатически интриги или вътрешни правителствени интриги — някак си в замяна на по-ниската цена, предложена от Сонк, министерството на войната се бе съгласило да предостави полка на разположение на външно министерство. Трапинг очевидно щеше да действа като шпионин на Сонк, като го уведомява за всякакви международни ситуации, които могат да се отразят на бизнеса му и на възхода и падението на бизнеса на други хора. Това може и да беше достатъчна отплата (Чан не беше убеден), но не обясняваше защо едно министерство би направило такава необичайна услуга на друго — или защо външно министерство изобщо иска собствени военни.