Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Дискретно си пое дълбоко дъх, докато с поглед изучваше групата пред себе си. Въоръжени мъже и жена, цялата в синини, носеща... тога... парцал, стояха сякаш нелепо на най-наситено зелената трева, която някога бе виждала. Нефрит, който преливаше в изумруд, а от там в синьо-зелено.
След това? Удивително. Алиса бе паднала в заешката дупка и всичко около нея бе невероятно. Стояха на износена, кръгла платформа, близо до ръба на същия този купол, който бе видяла във видението си.
А през купола се виждаше океанът, в най-тъмното синьо. За секунда я завладя клаустрофобия, научният й ум изчисляваше водното налягане на кубичен метър, а също така натискът над купола.
Широколистни дървета, образуващи малки горички, красяха краищата на поляната, а в далечината ясно можеше да види върховете на елегантните куполи и красивите кули, които бе съзряла във видението си.
Независимо от добре отмерените си вдишвания, хлъцна няколко пъти. Атлантида.
Наистина съм в Атлантида.
Или на място, което никога не би могла да види, или да си представи. Невероятно. Дори ароматът бе различен. Нежни флорални мотиви, примесени със свежото ухание на зеленина. Растителният и животинският свят, представени, както бяха описани в древния хедонизъм.
Само че, това място бе истинско.
В този момент Лиам държеше нещо, което до болка наподобяваше на кинжали от древността, и все пак си нямаше никаква идея къде ги е криел досега. Вероятно ги бе скрил под дрехите си. Не че в портала имаше детектор за метал. Впечатлена от видяното, отново погледна към кинжалите. Сложно извитата спирала на дръжката вероятно датираше от.
Концентрирай се, идиотке. Точно сега не е моментът да изучаваш оръжия от древността, след като точно такива са насочени в твоята посока, от мъже, които определено знаят как да ги използват.
След срещата с Лиам, би трябвало да е подготвена, но какво ли можеше да я подготви за това? Петима извисяващи се мъже, всеки следващ по-разкошен и опасен от предишния.
Плюс това, необходимата девойка в беда се намираше зад тях.
- Имам чувството, че съм се озовала на снимачната площадка на филм - престраши се да каже на глас, с надеждата да разсее напрежението, което висеше във въздуха. - Кой от всички вас ще се притече на помощ на беззащитната дама?
Принуди се да се усмихне и кимна в посока на посинената жена, направи го по такъв начин, сякаш за нея е нещо нормално да се намира в стая с въоръжени мъже, около полугола жена. Жена, която или бе сериозно пребита, или пък бе претърпяла инцидент с кола, докато бе облечена в парцал.
Много жени излизаха на разходка с кола и не носеха нищо друго освен дрипи. И нека да не забравяме, че се отнасяше за разходка до Атлантида.
Дали имаха коли? Преди да успее да огледа района и да намери доказателство за транспорт в Атлантида, леко облечената жена изсумтя, а устните й се извиха в половинчата усмивка.
- Тиарнан Бътлър, нито съм в опасност, да не говорим за девойка - в гласа й се долавяше хумор, който изобщо не бе подходящ за жертва. Тогава трябваше да е нещо друго.
Напрежението около Кийли малко се разсея и тя се усмихна.
- Кийли Макдърмът, през последните няколко години жителка на Охайо. Давайте, кестени , давайте!
Антропологичните изследвания бяха страхотно допълнение към образованието й като археолог. Комбинацията им беше превърнала Кийли в проницателен познавач на езика на тялото. Почти незабележимото намаляване на напрежението в стойката на мъжете сигнализираше, че може би, само може би, тя нямаше да свърши, нанизана на върха на някой от мечовете им.
Един мъж пристъпи напред. Беше също толкова висок като Лиам, към метър и осемдесет, с коса също толкова мека и черна. Мъжът притежаваше непогрешима осанка на човек, свикнал да раздава команди, но не можеше да не забележи и аристократичните му черти. Някакъв водач или лидер. Беше също толкова опасен и красив като оръжията, които носеше, но бе скромно облечен с тъмносиня риза и черни панталони, а много щеше да му подхожда да носи кралска роба или униформа на адмирал.
- Аз съм Конлан, върховен принц на Атлантида - каза и тя усети как малката топлина, породена от очакването, се сблъсква с пламъка в душата й. - Добре дошла сте, д-р Макдърмът! Както сама можете да предположите, съдейки по външния ни вид, не сме подготвени за гости - дълбокият му глас бе изключително учтив и изненадващо спокоен, сякаш прекарваше времето си постоянно с въоръжените си до зъби приятели.