Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
Придърпах завивката до раменете и се свих на топка, но колкото и да опитвах, така и не открих топлина в леглото.
Подрънкването на чинии издаваше, че мама вече подрежда масата в трепетно очакване днешната вечеря по случай Деня на благодарността да се превърне в незабравимо събитие.
Реших да стана рано като извинение за вчерашното ми отсъствие, затова скочих от леглото. Разсъних се в мига, в който краката ми докоснаха леденостудения дървен под. Изтичах бързо до гардероба и извадих пантофите и халата, а след това слязох долу.
Мама бе събрала две от масите от приемната на енорията. Бяха постлани с изгладени ленени покривки с цвета на кедрови листа и тя подреждаше най-хубавия си сервиз от костен порцелан, кристални чаши и прибори за двайсет и пет човека. Пищни букети и свещи украсяваха масата вместо обичайните пилигрими от папиемаше, които й помогнах да направи още по времето, когато бях на девет.
— Красиво е — обадих се аз от най-долното стъпало.
Мама едва не изпусна чинията. Овладя се и я постави на масата.
— Хм — отвърна тя. — Не ми трябваш до шест без петнайсет, за да се заемем с пайовете. — Очевидно все още не ми беше простила.
Въздъхнах.
— И без това бях будна. — Потрих ръце. — Можеше да включиш отоплението.
— Ще стане достатъчно топло, когато фурната загрее и се напълни с хора. Тази година гостите ще са безброй. Предвидила съм две пуйки. — Докато говореше, слагаше приборите. — Това означава, че пайовете трябва да са готови най-късно до осем. Купих украса за два от пайовете с карамелизирани ябълки и две печени тикви. Баща ти ще направи прословутите си кроасани, така че трябва да разпределим времето до последната минута.
— Добре че имаме две фурни.
— Както вече казах, тук ще стане достатъчно топло.
— Не може ли да пуснем парното поне за няколко минути? — Надникнах през прозореца и се изненадах, че навън още не е навалял сняг. — Не те ли е страх, че горкичкият Джеймс ще измръзне?
Мама едва не се изсмя.
— Не е чак толкова студено. — Тя пристъпи към мен и ме плесна по дупето. — Започвай пайовете. Ако ти е чак толкова студено, върви да помогнеш на Джуд да почисти килера.
— Защо пък килера?
— Някой може да поиска да разгледа къщата.
— Не е нужно да им показваш килера.
Мама сви рамене.
— Джуд искаше да си изкупи греховете, а добре знаем, че баща ти е единственият мъж в това семейство, който може да готви.
— Да. — Дори не си направих труд да изтъкна, че можеше да накара Джуд да подреди масата, защото тя местеше букетите така, че да са на еднакво разстояние. — Ейприл ще дойде ли?
— Да. Не ти ли каза? — Мама ме погледна любопитно.
— Напоследък говори повече с Джуд, отколкото с мен. — Знаех, че е дребнаво да натяквам, че Ейприл и Джуд излизат заедно, но просто не се сдържах.
Мама сбърчи нос.
— Значи затова той е толкова нервен напоследък — зацъка тя с език.
— Май да. — Побутнах с пръст колана на халата.
— Ейприл е свястно момиче.
— Сигурно. — Мама изпъна ленените салфетки. — Знам.
— Отивам да се преоблека и се забивам в кухнята.
— Много добре — измърмори тя и започна да изравнява чашите.
Пайове
Мама се оказа права. По-късно същата сутрин вкъщи стана доста напечено. Започна се, когато татко заяви, че нямал никаква представа, че мама искала той да направи прочутите си кроасани за тържеството.
— Изобщо не си ми казала — заяви татко, след като тя го сряза, че е трябвало да приготви тестото и да го остави да втаса преди половин час.
— Правиш ги всяка година. — Тя тресна поднос със сухи трохи на плота. — Изобщо не би трябвало да питам.
— Напротив, трябва. Точно сега не съм в настроение да пека каквото и да било. И изобщо не съм в настроение за вечеря със сто човека.
— Как така не си? — Мама прехвърли трохите в купа с плънка и започна да ги разбърква с дървена лъжица. — Заради теб организирах тази голяма вечеря.
— Първо трябваше да ме попиташ, Мередит — сопна се той, застанал от другата страна на плота.
— Да не би да мислиш, че горя от желание всички тези хора да дойдат? И аз не искам вечеря за сто човека. Дори не съм сигурен, че имам желание да изказвам благодарности днес.
— Не говори така! — Мама захвърли дървената лъжица. Кафява буца плънка отскочи в краката ми. Родителите ми дори не забелязаха, че съм в кухнята и продължавам да правя пайовете с карамелизирани ябълки.