Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
Входната врата изскърца.
— Какво, за бога? — чу се гласът на мама в коридора.
Пъхнах ножа обратно в кутията, оставих я на най-горната полица на библиотеката и излязох при нея.
Мама беше гушнала Джеймс с едната ръка, а в другата стискаше плик от пазара.
— Браво на мен. Забравила съм да извадя един от пайовете, нали?
Кимнах, макар да имах чувството, че вината е моя, тъй като се забавих твърде много в магазина.
— Просто чудесно! — повтори тя. — Сетих се, че има още неща за купуване, след като тръгна, затова отскочих до „Дей“… Сега цялата къща вони. Тъкмо това ми трябваше.
Замислих се дали да не поискам мобилен телефон, но се отказах, когато Джеймс започна да нервничи, защото мама се опита да го остави на земята. Обви коляното й с крачета и стисна здраво полата. Предложих да го взема.
Мама го изтегли от крака си и ми го подаде.
— Ще проветря — реших аз и се опитах да вдигна Джеймс.
Защо напоследък ми се струваше, че аз съм тази, която изнася всичко на свой гръб?
Джеймс изпусна одеялцето си в отчаян опит да се прехвърли обратно при мама.
— Одяло! — писна той, избухна в сълзи и зарита краката ми.
Вдигнах одеялото и го оформих като кукла.
— Мляс, мляс! — започнах аз и се престорих, че го целувам. Писъците му преминаха в смях и той стисна одеялото в тънките си ръчички.
— Ще отворя още няколко прозореца — казах на мама, — а след това ще потърся Чарити, за да погледа небето, докато ти помагам с готвенето.
— Благодаря. — Мама потри слепоочията си — Чарити ще се върне след малко. Отскочи до семейство Джонсън, за да им нахрани птиците. Гостите са поканени за три, така че искам да го приспя към два. Налага се да пренесем креватчето му в кабинета ще настаним леля Каръл в неговата стая.
Браво. Татко имаше нужда точно от леля Каръл.
Вечеря
Половината от семейството на мама са римски католици, другата половина евреи — истинска ирония за съпругата на пастор протестант. Въпреки че тя е била възпитана в католическата вяра, семейството й продължава да празнува Пасха и Ханука. Според мен оттам идва интересната традиция по празници винаги да им допълнително място на масата. Според леля Каръл това било израз на надеждата и вярата, че някой ден месията щял да дойде. На мен може и да ми се струваше готино, но татко не беше във възторг, тъй като той вярваше, че месията вече е дошъл, приел облика на Исус Христос, и подобна традиция за него бе обида към вярата му.
Мама се опитваше да постигне някакво примирие между него и сестра си и му казваше да приеме, че допълнителното място е за неочакван гост. Днес обаче традицията в семейството на мама подразни татко повече от обикновено, докато оглеждаше разнородната група самотници, млади семейства, вдовци и самотни майки, насядали около масата, и забеляза, че свободното място не е само едно, ами две. Едното бе в неговия край на масата. Другото бе точно срещу мен и там бе поставен специален златен бокал и златни прибори.
Татко погледна злобно бокала и измърмори нещо, неясно. След това по лицето му се разля почти искрена усмивка.
— Да започваме ли? — обърна се той към гостите.
Те нетърпеливо закимаха, а Ейприл се облиза — но в този момент наблюдаваше Джуд, така че това може и да нямаше нищо общо с храната.
— Кой липсва? — попита Пийт Брадшо и посочи двете празни места. Двамата с майка му бяха от едната ми страна. Стана ми мъчно, когато Пийт каза, че баща му отложил ежегодния круиз за Деня на благодарността, защото имал спешна среща в Толедо, но аз се радвах, че Пийт е тук, за да скъси разстоянието между мама и татко — които се спогледаха многозначително, когато той зададе въпроса.
— Дон Муни трябваше да затвори „Дей Маркет“ — обясни татко. — Мередит прецени, че няма да го чакаме.
Мама се закашля.
— Дон не отговори на поканата, така че няма смисъл да го чакаме, след като не сме сигурни дали ще дойде.
— Сигурен съм, че ще дойде — усмихна й се татко.
Запитах се дали наистина е така, или Дон все още се чувства засрамен от разправията с татко онзи ден. Затова смятах, че стои сам в апартамента си зад енорията.
— Другото място — започна да обяснява мама — е наша семейна традиция…
Татко изсумтя.
— Мередит ме помоли да благословя храната.
Леля Каръл погледна злобно татко, най-вероятно от името на мама.
Татко протегна ръце към седналия от дясната му страна Джуд и Лирой Мадъкс отляво. Всички стиснахме ръце, а аз преплетох предпазливо пръсти с Пийт. Татко започна благословията. Гласът му беше спокоен, звучеше така, сякаш изричаше думи, които бе упражнявал в канцеларията на енорията или където беше изчезнал преди вечерята.