Божествени и прокълнати

Поклатих глава.

— Трябва да си вървиш.

— Кой е, Грейс? — повтори мама, докато идваше към вратата. — Това приятел от училище… — Тя се закова до мен. — Грейс, какво означава това? — Посочи обвинително пръст към Даниъл, застанал неподвижно на верандата. — Той какво търси тук?

— Аз го поканих.

— Поканила си го? — попита високо тя. Сигурна бях, че всички ни слушат. — Как можа? Как смееш?

— Каза й, че може да покани, когото иска — обади се татко и застана зад нас. — Трябва да си готова да приемеш последствията, ако приеме думите ти буквално.

— Права си, Грейс. Трябва да си тръгвам. — Даниъл погледна татко: — Извинявай, пасторе. Допуснах грешка. Тръгвам си.

Татко сведе очи.

— Не — настоя той. — Поканен си, значи си добре дошъл.

Мама ахна. Вдигнах поглед към татко шокирана, изпълнена със страхопочитание.

— След като сме казали, че ще направим нещо, значи ще го направим, нали така, Грейс? — Татко погледна Даниъл. — Извини ме, че забравих това правило.

Даниъл кимна.

— Не може да остане — надигна глас мама. — Няма място. Не го очаквахме.

— Стига глупости. Ти сама му сложи прибори. — Татко се обърна към Даниъл: — влизай, преди храната да е изстинала.

— Благодаря, пасторе.

Татко стисна раменете на мама и я побутна към масата. Струва ми се, че тя беше толкова шокирана, че не намери сили да протестира. Поканих Даниъл да влезе и затворих вратата. Той ме последва към масата и аз посочих празното място срещу мен.

Всички го зяпнаха и вероятно се опитваха да разберат какво толкова е станало.

— Това не е ли онзи Калби? — прошепна Пийт.

Кимнах, той се обърна и прошепна нещо на майка си.

Даниъл предпазливо побутна златната вилица до чинията. Вдигна поглед към мен и ми намигна.

Джуд скочи.

— Това е пълен абсурд. Не може да остане. Мястото му не е тук.

— Ще остане. — Татко сипа лъжица пюре в чинията си. — Подай купата на Даниъл — обърна се той към Лирой.

— Тогава аз си тръгвам — заяви брат ми. — Хайде, Ейприл, да се махаме. — Той й подаде ръка.

— Седни! — нареди татко. — Седни, яж и бъди благодарен. Майка ти е приготвила тези чудесни ястия и сега всички ние ще им се насладим.

Ейприл се отпусна на стола си като ударено кутре. В първия момент ми се стори, че и Джуд ще стори същото. Той обаче стисна юмруци, след това се нацупи.

— Извинявай, мамо — започна спокойно. — Току-що си спомних, че предложих да сервирам вечерята в приюта. Трябва да тръгвам, за да не закъснея. — Заобиколи столовете.

— Ами нашата вечеря? — провикна се мама след него.

Той продължи. Взе ключовете от кукичката и тръгна към гаража.

— Остави го — обърна се към нея татко.

Мама се усмихна на гостите.

— Нали го знаете какъв е Джуд. Винаги мисли първо за другите. — Пое купичката със сос от боровинки от леля Каръл. — Яжте — подкани тя гостите. Докато заливаше парчето си от пуйката със сос, тя ми хвърли такъв поглед, че се свих.