Божествени и прокълнати

Той стисна бедрото ми, за да ме задържи.

— Извинявай — измърмори той и задържа ръката си още миг.

Слезе от мотора и аз го последвах. Отпусна ръка на рамото ми и ме поведе по тротоара, после през входа без врата. Сърцето ми биеше толкова силно, че се уплаших да не би Даниъл да го чуе. Ударите станаха още по-силни, докато се изкачвахме по стълбите и аз разбрах, че от апартамент на третия етаж се носи музика. Даниъл прибра ключа в джоба си и предпазливо побутна вратата. Обгърна ни какофония от звуци. В предната стая бе пълно с танцуващи, а Зед — много по-жизнен от миналия път — пееше (по-точно казано пищеше) в микрофон, докато неколцина други блъскаха до самозабрава по музикални инструменти.

Даниъл ме поведе през тълпата. Усетих, че се задушавам от сладникавия дим, който се носеше във въздуха. Кашлях и се давех, когато една — по-скоро жена, не бе възможно да е тийнейджърка — се измъкна от събралите се. Пристъпи към нас, като се поклащаше в такт с песента на Зед. Късата й коса беше като на екзотична птица, белите кичури на бретона образуваха съвършен триъгълник с ярко цикламени краища.

— Дани Бой, успя значи — започна тя с акцент, който издаваше, че е от Източна Европа. Обърна плътно очертаните с черен молив очи към мен и нацупи кървавочервените си устни.

Даниъл пусна рамото ми.

— Виж ти — огледа ме тя, — донесъл си вкусотийка. Нали нямаш нищо против да си я поделим?

— Грейс, това е Мишка. Познаваме се отдавна — обясни Даниъл за жената, облечена в черна кожена минипола и нещо, което, доколкото ми е известно, се казва бюстие.

— Не чак толкова отдавна, Дани Бой. — Тя изпъчи гърди към него. — Само че тогава беше по-забавен. — Прокара дълъг червен нокът по бузата му. Сега трябва да дойдеш с мен. — Тя дръпна Даниъл настрани. — Накара ме да чакам, а Мишка не е от търпеливите.

— Ела, Грейс. — Даниъл протегна ръка към мен.

Канех се да пъхна ръка в неговата, когато Мишка се намръщи.

— Не! — сопна се тя. — Нямам намерение да изнасям представление пред публика. Тази остава тук.

— Няма да я оставя тук.

Мишка се притисна още по-близо до Даниъл и белите й зъби гризнаха ухото му, докато говореше.

— Двамата с теб сме единствените истински играчи тук. Момичето ти ще се оправи без теб няколко минути. Мишка не може да чака по-дълго, Дани Бой.

Тя го дръпна за ръката, но той не помръдна.

— Трябва ли да ти напомням какво става, когато ме разочароваш? — Тя присви очи и се облиза.

— Не… но Грейс… — опита се да протестира той. Мишка се обърна към мен. Ирисите й бяха съвсем черни на сумрачната светлина в апартамента. Драсна ръката ми с дългите си нокти, а зъбите й ми се сториха ужасно остри, когато се усмихна.