Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
Започнах да си сипвам зелен фасул. Нещо не беше наред. Стори ми се лигав — със сигурност го бях преварила.
Пийт докосна ръката ми. По лицето ми изби топлина.
Усетих как някой подритва крака ми. Погледнах към Даниъл, той вдигна вежди и се усмихна съвсем невинно. Цялата пламнах, когато забелязах колко много ми харесва как кестенявата му коса пада над очите, когато вдигна златния бокал. Намръщих се и се наведох над храната. Чувствах се като глупаво дете.
Вечерята продължи в неловко мълчание още десетина минути. Подскочих, когато някой заудря по вратата. Ударите станаха по-силни, а новодошлият натисна звънеца няколко пъти. Всички ме погледнаха, сякаш аз бях виновна за това тайнствено прекъсване.
— Кого още си поканила, да не би да е циркът? — попита мама, когато станах от масата.
Леля Каръл се изкиска. Тя винаги се забавляваше със семейство Дивайн.
— Пасторе? Пасторе? — закрещя някой. Щом отворих, Дон Муни се втурна в къщата. Едва не ме повали на пода. — Пастор Дивайн! — изрева той.
Татко скочи от масата.
— Какво има, Дон?
— Пастор Дивайн, ела бързо. Трябва да видиш.
— Какво става?
— Кръв. Цялата веранда е в кръв.
— Какво? — Татко изскочи навън, аз го последвах. Наистина имаше кръв — малка локвичка на едното стъпало и няколко капки отстрани.
— Уплаших се някой от вас да не се е наранил — рече Дон. — Може би чудовищ…
— Всички сме добре — рече татко.
Последвах татко, когато той тръгна по кървавата диря. Верандата ни опасваше цялата къща, също като следата — малки кървави капчици вместо трохи. Водеше до отворения прозорец на кабинета. И там имаше кръв, сякаш някой бе изтръскал ранената си ръка. Или пък лапа. Татко приклекна, за да огледа. Надникнах в кабинета. Креватчето на Джеймс беше до разхвърляното бюро на татко.
— Мамо! — Обърнах се аз и едва не се блъснах в Даниъл, който се оказа зад мен. — Мамо, къде е бебето Джеймс? — Не помнех да съм го виждала по време на вечерята.
— Още спи — рече мама. Беше излязла на верандата заедно с повечето гости. — Интересно, че не се събуди покрай целия този шум… — Тя погледна кръвта в краката си. Пребледня. Втурна се в къщата.
Татко, Каръл и Чарити я последваха. Не се наложи. Писъците на мама потвърдиха страховете ми.
Даниъл огледа рамката на прозореца.
— Мрежата отдавна ли я няма?
— Джуд я счупи преди два месеца. Бяхме се заключили в къщата. Никой не знаеше как да я оправи.
Гласът на мама изтъня от другата страна на прозореца. Татко се опита да я успокои.
— Може Джеймс сам да е излязъл — подхвърли старият Лирой. — Хора, елате да потърсим в двора. — Лирой заслиза с клатушкане по стълбите. — Джеймс? — провикна се той и заобиколи отзад.
Пийт и Ейприл го последваха.
Доктор Конърс, приятел на мама от клиниката, подаде дъщеричката си — още бебе — на съпругата си.
— Ти стой тук. Аз ще огледам на улицата. — Заедно с другите ни гости излезе в двора. Всички викаха Джеймс.
— Мислиш ли, че е чудовището, госпожице Грейси? — попита Дон. — Ако си имах ножа… щях да го убия… да го проследя като прадядо.
— Няма никакви чудовища — отвърнах аз.
Даниъл трепна. Беше попаднал на пирона, на който аз едва не си издрах ръката по-рано. Пръстът му беше изцапан с кръв, само че кръвта не беше негова. Подуши я. Затвори очи и подуши кръвта отново.
Дон изгъргори нещо. Звучеше също като мама.
— Има ли някое място, на което Джеймс обича да ходи? — попита Даниъл.
— Не знам. Обича конете на семейство Макартър.
— Дон — провикна се Даниъл, — върви да събереш колкото може повече хора и претърсете пътя към фермата на Макартър.
Знаех, че и аз трябва да тръгна, но зачаках Даниъл.
Той избърса кръвта в ръкава.
— Пасторе — надникна той през отворения прозорец.
Татко притискаше мама към гърдите си.
— Той ще се оправи — рече и притисна главата й с ръка.
Обикновено мама се владееше. Цялата се разтреперих от тревога, когато я видях толкова безпомощна.
— Пасторе — повика го отново Даниъл.
Татко ни погледна.
— Един от вас да повика полицията. Те ще започнат търсене.
Аз направих крачка.
Даниъл стисна ръката ми.
— Недей. — Погледна татко. — Полицията няма да помогне.
Мама изхлипа.
Даниъл пусна ръката ми.
— Аз ще го открия.
Татко кимна.
— Върви.
Единайсета глава