Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Нещо не ме хваща сън. Изобщо не съм лягал. Реших, че е по-добре направо да дойда на работа, вместо да се разкарвам до къщи и обратно.
— За какво ти е тази въдица? Тая нощ тук нещо не кълве.
Диспечерът натисна един бутон — вратата се отвори с жужене — и проследи Бейлър по коридора на редицата обзорни монитори.
— Ще ходя на риба — заяви Бейлър, докато първата врата се затваряше след него и той крачеше към втората в тесния брониран и натъпкан с видеокамери и микрофони коридор. — А пък е малко рисковано да си оставям такъмите в колата.
Диспечерът натисна поредния бутон и вратите на асансьора безшумно се отвориха.
— Да не те е страх, че някой може да пребърка колата ти в тая стоманена крепост?
Изчака, докато Бейлър влезе в асансьора, и го задейства. Докато слизаше към подземния център, Бейлър вдигна глава към видеокамерата и й се изплези. Вратите на асансьора безшумно се разтвориха; пред него беше поредната врата. Той прокара картата си за самоличност през един процеп и изчака диспечера да освободи бравата. Бейлър пристъпи в комуникационния център, мина покрай съблекалнята с шкафчетата за дрехи, тоалетната и банята, кухнята, към полукръга от бронирано стъкло, което осигуряваше на диспечера пълен обзор на гаража и двата входа към него. Монитори опасваха една от стените на стаята, а електронното табло пред него му даваше достъп до цялото радиооборудване и всички наблюдателни камери.
Набитият възрастен мъж се извъртя на въртящия се стол и огледа младежа.
— Сякаш котка те е драла цяла нощ — забеляза той и се изкикоти. — Едно ви е на ума на вас, младите пичове.
— Малко попрекалих с мексиканската ракия — простена Бейлър.
— А сеньоритите?
Бейлър се ухили овчедушно.
— И с тях.
— Отмъщението на Монтесума…
— Надявам се само да удържа, докато стоварим първата пратка.
— Първият курс е четиридесет и пет минути по-рано от обикновеното.
— Проклятие!
— Почакай до пет, преди да удариш картона. Знаеш колко са нервни на тема извънредно работно време — каза диспечерът. — Тази сутрин има хубав филм в ранното шоу. Сипи си кафе. Току-що го направих.
— Да не ме бъзикаш? Една чаша кафе и после трябва да викаш градската служба по чистотата. Отивам да си сменя дрехите.
Бейлър отиде до шкафчето, набра шифъра си, извади униформата си, окачи закачалката на дръжката на съседното шкафче и пъхна въдичарския прът и кошчето в дъното на своето. След това облече униформата си: черни панталони, бяла риза, черна вратовръзка с хлабав възел, черно кожено яке с емблемата на компанията над левия нагръден джоб. Окачи якето и панталоните си в шкафчето. После коленичи, отвори рибарското кошче и измъкна кутия със стръв. Под нея имаше един миникомпютър Psion Зс — черна кутия с размери 15×8x2 см, минимодем — овална тръба, дълга само 13 см с прикрепен телефонен кабел, и клетъчен телефон. Пъхна компютъра в единия джоб на якето си, модема в другия, а клетъчния телефон в задния джоб на панталоните. Прибра кутията със стръвта, затвори кошчето, заключи шкафчето и се върна по коридора в кухнята. Без да включва светлината, се изтегна на дивана, като се настани така, че да вижда диспечера, който бе вперил очи в екрана на телевизора в ъгъла.
Но не наблюдаваше диспечера. Очите му бяха приковани върху горното дясно чекмедже на диспечерското бюро, във връзката ключове в ключалката.
„Той е направил маршрута. Знае, че първата доставка е с четиридесет и пет минути по-рано, така че той е направил маршрута. И ще остави ключовете на чекмеджето, винаги прави така.“
Дотук добре.
След петнадесет минути филмът свърши, диспечерът се изправи и се протегна, сви юмруци, опря ги в кръста си и се разкърши. После тръгна по коридора. Бейлър изглеждаше заспал, дори пухтеше. Диспечерът го обичаше — Бейлър беше бивш морски пехотинец, ранен в операция „Пустинна буря“.
Беше истински герой ветеран, обичаше веселията до полуда, винаги беше точен и в добро настроение. Диспечерът се запъти към кухничката.
Бейлър безшумно се изтърколи от кушетката и се плъзна в коридора точно в момента, в който диспечерът прекрачваше в нишата. Бейлър мигновено се придвижи в оперативната зала и отвори чекмеджето. Картите бяха там.
Чуваше как диспечерът трака с чашите за кафе.
Бейлър измъкна разграфения целулоиден лист от джоба си.