Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Не трябва ли да си в девет в съда?
— Не. Чакаме за присъдата. Приключихме вчера следобед.
— Не може да бъде! Поздравления. Съжалявам, че изтървах финала. Толкова път да бия чак от Германия и да го изтърва! Беше ли брилянтен както винаги?
— Както винаги.
— Ще спечелиш ли, Вейл?
— Никога не предсказвам.
Тя пак го целуна. Жадна целувка. Държаха се за ръце, докато вървяха към колата. Тя положи глава върху рамото му.
— Шест седмици. Цели шест седмици! Никога, ама никога повече няма да те изоставям за шест седмици. Дори и за три седмици. Това беше направо агония.
— Нямаше ли някой прекрасен германски принц да те задиря?
— Дори няколко. Казах им, че трябва да се върна в хотела и да гледам съпруга си по WWN. Всички следяха процеса.
— Да. Някаква стара чанта искаше да ме интервюира.
— Ооооо…
— Наоми я разкара. Дори и дума не съм разменил с нея.
— И как се казваше тая стара чанта?
— Нещо беше май като Назимова…
— Валери Азимур?
— Да, май така беше.
— Стара чанта ли каза? Та тя е най-страхотното парче по телевизията. Мъжете лудеят по нея. Стара чанта, дрън-дрън.
— Джейни, вече ти казах, дори и не се и познавам с нея.
— Хубаво.
— Гладна ли си?
— Като вълк.
— Тогава първо да хапнем.
Докато тя се измъкваше от дрехите, с които бе изкарала последните десет часа, той поръча кана пресен портокалов сок, яйца по бенедиктински и кафе с много сметана и захар. Беше навлякла черен копринен халат, който открояваше огненорижата й коса.
— Уха! — възкликна той.
Тя се усмихна и се завъртя.
— Купих си го в Париж. Измъкнах се за два-три часа.
И му подхвърли едни миниатюрни бикини от черна коприна. Той ги вдигна и я погледна над ръба им.
— Ами ако пострадам в автомобилна злополука, докато ги нося?
— Сестрите ще оформят бойна редица покрай вратата на болничната ти стая. А аз ще пазя вътре с автомат „Калашников“.
Тя го бутна върху леглото и се просна върху него, подпирайки се на лакти.
— Искаш ли да се обадя на рецепцията и да им кажа да поемат всички обаждания? — попита той.
— Ти чакаш обявяването на присъда, Марти.
— Шана и Дърмот ще се запознаят с подробностите.
— Ти си куку.
— Куку, дрън-дрън. Просто ми се ебе, та две не виждам.
— Не толкова, колкото на мен.
— Искаш ли да се обзаложим?
— Залагам хиляда долара, че ще свърша първа.
— Ти винаги го правиш.
— Недей да бъдеш толкова високомерен.
— Това пък какво означава?
— Самодоволен.
Тя разтвори крака и го възседна, като бавно се раздвижи върху него, и накрая разтвори халата и се приведе напред. Той прокара език по зърната на гърдите й, после всмука едното. Тя простена, надигна се леко, почти без да го докосва, и се раздвижи на бавни тласъци, усещайки как плътта му се втвърдява в утробата й.
— О, Господи, толкова те обичам, Мартин Вейл — прошепна тя с дрезгав глас.
Тя лежеше сгушена в прегръдките му, лицето на Вейл бе заровено в косите й. На вратата се позвъни.
— Стайно обслужване — чу се нечий приглушен глас.
Джейн изхвърча от леглото и трескаво заоблича халата си.
— Недей да ставаш — каза тя.
— И да искам, не мога — отвърна той, придърпвайки завивките върху себе си. — Гол съм.
— Къде са бикините?
— Не знам. Някъде тук отдолу. — Той се разгледа под завивките.
Тя отвори и едно момче с ангелско лице вкара количката с храната в стаята.
— Добро утро, господин Вейл — поздрави то, после кимна към Джейн и добави: — Добро утро, госпожо Вейл.
Тя захлупи с длан устата си и имитира кикотене зад гърба на сервитьора.
— Ще подправя подписа ти — каза тя и взе сметката.
— Мога да те арестувам за това, да знаеш.
— Само ще си изгубиш времето — отвърна тя, докато се подписваше. — Имам на разположение най-жестокия адвокат на света.
Момчето излезе.
— Жесток, а?
— Но любим.
— Дай да похапнем, а?
— Да, яйцата по бенедиктински са направо ужасни, когато изстинат.
Той се изправи и се напъха в копринените бикини.