Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Какво ще кажеш? — започна да се пъчи, заемайки възможно най-хомо пози.
— Мисля, че папараците ще дават мило и драго само да те щракнат.
Той дръпна два стола до масата и седнаха да се хранят.
— Направо умирах от глад — призна си тя.
— А на мен още ми се ебе.
— Мартин, на теб винаги ти се ебе.
— Я виж ти от чия уста го чувам.
Тя се изкикоти и отпи от портокаловия сок.
— Какво ли ще правя след месец? — замислено каза Вейл. — Дойде ли ноември и оставам без работа.
— Все ще измислиш нещо.
— Нищо не съм измислил до този момент. Нищо сериозно, искам да кажа. Мислех си дали да не напиша книга. Или пък да преподавам в юридическия факултет в Чикаго. Нищо обаче не ми звучи интересно. Трудно ще се намери нещо, дето да надхвърли този случай.
— Какво ще кажеш за частна практика? Можеш да си основеш фирма. Имаш си и хора като Наоми, Шана, Дърм и Майер. Абел не иска да се пенсионира, и него като тебе все нещо го гложди. Както впрочем и всички останали.
— Разговаряли сме на тази тема, но никой не иска да се връща от другата страна на адвокатската скамейка.
— Защо не си вземем отпуск? Имам един прозорец след тая работа, дето я свърших в Германия. Можем да се скрием във вилата, само двамата. Това е най-хубавото време от годината.
Телефонът иззвъня.
— О, мамичката му! — изруга тя.
Той вдигна слушалката и слуша в продължение на минута, после каза:
— Тръгвам. — И затвори.
— Значи присъдата е произнесена? — каза тя.
— След тридесет минути.
Тя въздъхна.
— Толкова път да бия чак от Германия и да не мога да закуся.
— Трябва да взема душ.
— Не, без мен не можеш.
— Имам само тридесет минути.
— Голям праз като имаш само тридесет минути. Нали каза, че Шана и Дърмот ще се погрижат за подробностите.
Джейн седна на първия ред точно зад него, пресегна се през преградата, която разделяше зрителите от участниците, и нежно го стисна за лакътя. Вейл дори и не трепна.
Съдебните заседатели заеха местата си.
Съдийката Робъртс ги огледа и се усмихна.
— Добро утро, дами и господа, подготвихте ли вече присъдата си?
— Да, ваша чест — отговори старшият съдебен заседател, жена към петдесетте, с посребрена коса и приятна усмивка.
— И каква е тя?
Съдебната метла бе помела здраво. Виновен. Виновен. Виновен. Виновен. Виновен. И така нататък. Истинската победа дойде когато съдията прочете присъдите и глобите.
„Уестърн Пълп енд Пейпър“, „Атлас Кемикъл“ и „Лейксайд“: всяка компания трябваше да заплати по тридесет милиона долара.
„Уестърн“ и „Атлас“ получиха заповеди да прекратят дейността си, докато успеят да докажат, че работят съгласно стандартите на Закона за опазване на околната среда.
Лейси, Смит и Гросман получиха присъди от две до пет години.
Четиримата посредници получиха от пет до десет години.
Херман Крамър получи условна присъда и труд в полза на общината.
Шана и Дърмот проведоха пресконференцията.
Джейн и Мартин се върнаха в хотела — в леглото.
Валери Азимур така и не успя да интервюира Вейл.
3.
9 септември
Джони Бейлър седеше в затъмнената си кола, с цигара, укрита в шепата, и наблюдаваше нощното хранилище на сиатълската „Банка и Тръст“. Беше спрял от другата страна на улицата, в паркинга на една денонощна закусвалня. Никой не му бе обърнал никакво внимание. Никой не знаеше, че вече е дошъл и е до закусвалнята. Той изчака, докато улицата опустее, и подкара напречно през платното, спря до банката, протегна ръка, отвори стоманения процеп и пусна плика в хранилището. Беше с ръкавици. После потегли.
Докато се отдалечаваше, погледна в огледалото за обратно виждане. Никой не го следеше. Дотук добре.
Половин час по-късно диспечерът във фирмата за бронирани превози „Пасифик“ видя познатия червен „Камаро“ да минава през главния портал. Джони Бейлър слезе от автомобила, отвори багажника, извади един въдичарски прът и рибарско кошче и тръгна към тежката стоманена врата. Предупредителният звънец прониза цялата сграда. Бейлър се приведе до камерата и каза:
— Хей, Пач, събуди се.
— Чух те, чух те — отвърна диспечерът, поглеждайки часовника си. Беше малко след три. — Какво правиш тук толкова рано?