Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Отдавна не сме се виждали, Херман — проговори той дрезгаво, след което отново заби поглед в стената.
Съдебният служител отвори вратата на свидетелската зала.
— Господин Крамър, ваш ред е.
Крамър се изправи. Трепереше, докато изтриваше потта от дланите си в панталоните. Докато излизаше от залата, чу за втори път гласа на Фокс.
— Много внимавай, Херман.
— Добро утро, господин Крамър, надявам се, че сте отпочинали през нощта — започна Вейл.
— Наред съм.
— Добре, тогава можем да започваме.
— Да, сър.
— Доколкото си спомням, вчера вие се позовахте на Петата поправка от конституцията при отговорите и на тринадесетте въпроса. Така ли е?
— Да.
— Сега, след като сте имали възможността да го обмислите, може би можем да започнем отначало.
Той се изправи точно пред Крамър, с ръце в джобовете, спокоен и отпуснат.
— В кой колеж сте учили, Херман? Мога ли да ви наричам Херман?
— Да. Разбира се. Учил съм в университета в Илинойс.
— Завършихте ли го?
— Дипломирах се със специалност бизнес-администрация.
— Вие сте били пети по успех в курса си, нали?
— Да, така беше.
— Дипломирали сте се магна кум лауде.
— Да.
— Кога беше това?
Крамър се замисли за момент.
— През 1973 година.
— И се оженихте веднага след като завършихте?
— Точно така.
— Намерихте ли си добра работа?
— Да, сър, работих за „Хилдебранд и Кейро“ в Сейнт Луис.
— Това е фирма за данъчни консултации, нали?
— Да, сър.
— И после?
— После бях нает на работа като помощник-администратор в окръг Торънс. Две години по-късно администраторът напусна и аз заех мястото му.
— А как се озовахте в Гранд?
— Бях изкарал там три години, когато те — хората от Джеферсън — се свързаха с мен и ме запитаха дали желая да променя живота си.
— Кой дойде при вас?
— Посредниците Сид Стюарт и Дейвид Катлър.
— Колко печелехте тогава годишно?
— Тридесет и две хиляди долара.
— А те какво ви предложиха?
— Шейсет и шест хиляди и петстотин.
— Доста голямо повишение.
— Да, така беше.
— Нещо друго?
— Кола.
— Аха. И това беше кога… преди петнадесет години?
— Шестнадесет.
— Значи тогава сте били на около тридесет и една, тридесет и две години?
— Тридесет и една.
— С двама синове?
— Да. Чип и Бари.
— Значи когато сте се преместили в окръг Гранд, вие сте имали изключително висок доход, нали така?
— Да.
— Горд от себе си. Шейсет и шест хиляди и петстотин в ония дни бяха наистина добри пари.
— И все още са — кимна Крамър.
— И как се отнасяха към вас?
— Чудесно. Канеха ни на пикници, риболов. Нещата вървяха много добре.
— Купихте си къща?
— Да, сър.
— На каква стойност?
Джармън подскочи от стола си.
— Възразявам, ваша чест. Няма пряка връзка с делото.
— Прокурор Вейл?
— Има пряка връзка, ваша чест.
— Съжалявам, господин адвокат. Отговорете на въпроса, господин Крамър.
— Шейсет хиляди.
— Яхта?
— Тридесет и две хиляди — каза Крамър.
— Друга кола?
— Да, сър, за съпругата ми. Хонда Акорд.
— Още колко, двайсетина хилядарки?
— Двайсет и две.
— Момчетата ви учиха в частно училище?
— Да.
— Доста разходи за толкова кратко време, нали, Херман? И как стана това?
— Сид ме представи на един търговец на автомобили, аз се заинтригувах, а той ми каза: „Не се тревожи, всичко ще се уреди.“ Банката ми даде добри заеми. Бяха много услужливи.
— Това беше „Файделити Тръст“?
— Да.
— Как се свързахте с тях?
— Господин Съмърс ме представи на Чарлз Торнтън, президента на банката.
— Този Съмърс да не е Джефри Съмърс, вицепрезидентът на компанията „Лейксайд“?
— Да.
— Как се запознахте с него?
— Той, Сид Стюарт и някои от другите посредници ходеха често за риба.