Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Някакви жени, комар, пиянски истории?
— Нищо такова. Най-много по някоя бира на яхтата.
— И така, вие сте се сдобили с нова къща за шейсет хиляди, съпругата ви е получила нова кола, а вие нова яхта. И двамата ви сина са посещавали частно училище. Това е доста тежък товар за плещите ви.
— Доста тежък.
— И после дойде денят, в който Сид Стюарт ви помоли да му свършите някоя работа?
Крамър се замисли за момент преди да отговори.
— Да.
— Имаше ли нещо необичайно във връзка с молбата му?
— Да. Помоли ме да напиша чек и да прехвърля половин милион долара от фонда за образованието в общия.
— Искате да кажете в общия фонд, нали така?
— Да.
— А това беше углавно престъпление, нали, Херман?
Крамър кимна.
— И двамата сте знаели, че това е углавно престъпление, вярно ли е?
Почервенял като рак, Джармън отново скочи.
— Възразявам! Господин Крамър не може да свидетелства какво е знаел или какво не е знаел господин Стюарт.
— Ще перифразирам въпроса си — каза Вейл. — При какви обстоятелства ви отправиха тази молба за прехвърляне на средства от един в друг фонд, Херман?
— Бяхме на яхтата.
— Вашата яхта?
— Не, тази на Сид Стюарт. Седях отзад. Сид дойде и седна до мен. Поприказвахме си малко за дребни неща и той ме попита: „Как я караш с парите?“, и аз му отвърнах, че трудно, а той ми каза: „Май има възможност да оправим вноските ти за колата.“ „Какво искаш да кажеш?“ — запитах го аз, а той ми отвърна: „Имам нужда от една услуга. Нищо особено. Налага се да прикрием един недостиг.“ И тогава ми каза, че ако успея да прехвърля 600 000 долара от фонда за образование във фонда за общи цели, и после да ги насоча в обществените дейности, вноските за колата ще бъдат уредени.
— Така ли каза, ще бъдат „уредени“?
— Точно така. Да.
— Не е ли било малко рисковано? Нямаше ли хората да разберат какво сте направили?
— Наложи ми се също така да подправя счетоводните книги, за да прикрия прехвърлянето на средствата.
— Значи сте извършили две углавни престъпления — незаконно сте прехвърлили средства от един фонд в друг и сте подправили счетоводни документи, за да прикриете прехвърлянето — а посредникът Стюарт, господин Съмърс и господин Торнтън са се погрижили вноските ви за колата да бъда уредени, така ли?
— Да.
Джармън стовари юмрук върху бюрото си.
— Протестирам, ваша чест. Това е просто предположение. Чисто умозрително.
— Ще перифразирам въпроса си — каза Вейл. — Споменавал ли ви е някога господин Съмърс за транзакцията?
— Да. Седмица или две по-късно той ми каза, че компанията „Лейксайд“ ми е много задължена и ако той може да ми помогне с каквото и да е, само да му позвъня. Каза ми също така да отскоча и да се видя с Чарли Торнтън. Точно това ми каза, „отскочи“. И аз отскочих. Чарли ми каза, че „Лейксайд“ са купили колата и ми я преотстъпват на лизинг за един долар годишно. И аз се подписах под този документ.
Крамър остана на скамейката на свидетелите още два дни. След неговите показания още двама обвиняеми рухнаха. Защитата беше разгромена напълно.
На Доктора така и не му се наложи да дава показания.
В седем и половина двумоторният самолет изскочи от дъждовните облаци, спусна се ниско над шосето и кацна на чакълената писта, която обслужваше Шефийлд. Вейл стоеше с чадър на ръба на платформата, докато самолетът рулираше да паркира на стоянката.
Джейн Венъбъл бе излетяла предната нощ от Германия — полетът й бе траял цяла нощ — и от летището бе взела частен самолет до Шефийлд. Изскочи от самолета така, сякаш току-що идваше от моден салон. Зелената й рокля беше безупречна, без никаква гънка. Тя отметна косите от лицето си и се усмихна. Черната превръзка върху окото й, което бе изгубила при нападението на Аарон Стемплър, беше както винаги безукорна. Тя пристъпи по стълбичката и се хвърли в прегръдките му. Той изтърва чадъра. Целувката им беше изпълнена със страст.
— Господи, колко ми липсваше! — възкликна той.
— Все още ли ме обичаш? — запита тя, поемайки лицето му в дланите си.
— Повече от всякога. Знаеш ли какво ми е на ума?
Тя се изсмя.
— Надявам се, че се досещам.
— Мислех си, че можем да се върнем в хотела и да закусим в леглото.