Владетелят на Ада

— Вече двайсет и две минути се разкарваме и не съм видял някой да ни хвърля око. И слава Богу де!

— Нали знаеш, то става веднъж.

Жужащият глас на диспечера прекъсна разговора им.

— Липсвам ли ви? — запита той.

— О, да — простена театрално Росарио. — Тъкмо си бършех сълзите.

— В седем и двайсет и пет трябва да сте точно пред „Уест Коуст Туул енд Дай“, точно по график.

— Винаги сме перфектни, Пач — каза Росарио.

Наближаваха складовете на компанията „Ървинг“.

— Тук правим завой — избъбра Бейлър.

— Ще ти се обадя, когато стигнем.

— Аз ще ти се обадя пръв.

— Да ти го начукам.

— Мерси, подобно.

Бейлър посочи през стъклото.

— Наляво на следващата пресечка.

— Окей.

Росарио зави покрай складовете на „Ървинг“. Сградите с три и четириетажни складови помещения се простираха от двете страни на улицата, съвсем пусти в тези ранни часове.

— Зад нас се влачи някакъв бледосин микробус — обади се внезапно Уелдън по вътрешната връзка.

— Следи ли ни? — попита Росарио, като погледна в страничното огледало.

— Паркира.

— Виждам го. Изглежда ми доста безопасен, но все пак го дръж под око.

— Ясно.

Росарио увеличи малко скоростта, без да откъсва поглед от микробуса в огледалото.

Отзад Уелдън също следеше микробуса през тясната цепнатина на задната врата.

— Май не са след нас, Роси, сигурно…

Експлозията секна изречението му. Зашеметен, Росарио видя как капакът на канализацията на метър и половина пред колата се стрелна право нагоре, последван от изригнал пламък. Мигновено изви кормилото, но беше прекалено късно. Предното дясно колело хлътна внезапно в отвора, гумата се заби в острия ръб на зейналия отвор и гръмна. Росарио политна напред, главата му се заби в кормилото, върху челото му зейна дълбока рана.

В същия миг стоманеният капак на канализационната шахта се стовари върху бронираното стъкло. Задните колела, които едва докосваха паважа, изсвистяха и оставиха черни ивици каучук върху настилката.

Бейлър, който бе опрял ръце в арматурното табло, пое удара в раменете си. Сграбчи радиото, за да попречи на Росарио да се добере до него, и блъсна бутона, разблокиращ вратите на кабината.

В същия момент отвън дистанционно бяха задействани пушечните бомби, закачени на уличните стълбове. Гъстият пушек мигновено обгърна камиона.

Отзад Соломон и Уелдън бяха сварени напълно неподготвени — сътресението ги бе захвърлило върху предната стена на стоманеното помещение. Соломон беше в безсъзнание, Уелдън замаян се мъчеше да се изправи и посягаше да сграбчи пушката си от стелажа на стената.

В предната част Росарио се извърна към Бейлър и видя микрофона в ръката му.

— Кажи на Пач, че ни атакуват — изхърка той.