Владетелят на Ада

Пръстът на Бейлър проследи координатите.

„Хамли“ и „Ървинг“, чудесно.

Погледна часовника и започна да набира пак. И изведнъж чу как вратата на тоалетната се отваря и затаи дъх.

— Добре ли си, момчето ми? — повика диспечерът.

Раменете на Бейлър се отпуснаха облекчено.

— Горе-долу.

Въведе „720… end“ и безшумно притвори капака.

— Тъкмо си мислех да извикам заместник, ако не се чувстваш добре.

Бейлър откачи модема и клетъчния телефон и ги напъха в джобовете си.

— Знаеш ли, май бисквитите свършиха добра работа, Пач. Вече съм наред.

— Три милиона в новички хрускави двайсетарки, петдесетарки и стотачки, господин Росарио — заяви ухилено диспечерът. — Само подпиши ей тук.

— Защо ли всеки път съм все аз? — въздъхна Росарио.

— Привилегия на властта, капитан Росарио. Ти си шефът, повелителят на три цяло и три десети милиона. Човекът, отговорен за разнасянето на този прелестен товар… — той вдигна един пакет стотачки, поднесе го под носа си и го помириса с блажена физиономия. — … в „Уест Коуст Туул енд Дай“ и трите банки филиали на полуострова. — Пусна пакета в чувала. — Приятен ден, аверче.

— Да ти го начукам, Пач.

Диспечерът се изсмя и се върна в оперативната зала. Двамата пазачи, Соломон и Уелдън, се покатериха в стоманеното отделение на бронираната машина.

— Ама тук си е направо фурна — възкликна Соломон.

— Ще включа климатика — обади се шофьорът. — Дръжте си очите на четири, момчета.

— Винаги си ги държим — отвърна Уелдън, докато Росарио затръшваше тежките стоманени врати зад тях.

Двамата пазачи заключиха и блокираха вратите, след което се отпуснаха на коравата пейка до стената. Соломон жадно засмука ледена вода от термоса си. Уелдън както винаги отвори на страницата с кръстословицата от „Поуст Интелиджънсър“, сгъна внимателно вестника и го сложи на коляното си.

Росарио се качи в кабината и хлопна тежката врата. Бейлър вече се бе закопчал на седалката на стрелеца. Мощният двигател изръмжа под тях. Росарио включи радиовръзката.

— Заключено и натоварено — произнесе той и Бейлър натисна бутона, който задействаше системата, блокираща кабината.

— Как е стомахът?

— Добре е — отвърна Бейлър, докато измъкваше плика с маршрута и го отваряше.

— За какво са всичките тия игри на война? — попита Росарио. — Тоя тип току-що избърбори на всеослушание целия шибан списък на доставките. Чудя се само защо не се обади на някой журналист от сутрешния ефир, та да го чуе и половината страна. — Той дръпна микрофона и натисна бутона с палец.

— Хей, ти, събуди ли си вече, как ти беше името?

— Седя и не отделям очи от телефона в очакване на обаждането ви, госин капитан.

— Всичко е качено и блокиращите системи са задействани. Отвори Небесните порти.